Джон Гришам - Изнудването

През 1975 г. Джон Макавой напуснал нископлатената си работа в малка адвокатска фирма в Йорк, занимаваща се с недвижими имоти. Прекосил гордо Маркет Стрийт, наел двустаен апартамент в една ремонтирана къща и закачил отпред табелата си. Бил готов за съдебни дела. Работата с недвижими имоти му се струвала твърде скучна. Копнеел за конфликти, съдебни зали, драми и присъди. Животът в Йорк и бездруго бил достатъчно монотонен. Бившият морски пехотинец искал да се впусне в истинска битка.

Джон работеше усилено и се отнасяше справедливо към всички. Клиентите можеха да го търсят вкъщи, а при необходимост той ги приемаше и в неделя. Извършваше визити по домовете, в болници и затвори. Наричаше себе си адвокат на улицата. Защитаваше работници, претърпели трудови злополуки, жертви на дискриминация и дребни нарушители на закона. Клиентите му не бяха банки, застрахователни компании или брокерски фирми. Те не плащаха на час. Най-често не му даваха и цент. Понякога хонорарът му пристигаше под формата на дърва за огрев, яйца и пилета, пържоли или безплатни услуги. Кантората се разрасна, изпълвайки два етажа. Накрая Джон купи цялата сграда. Млади адвокати идваха и си отиваха, никой не оставаше повече от три години. Мистър Макавой беше взискателен към колегите си. Държеше се по-любезно със секретарките. Една от тях, млада разведена жена на име Пати, се омъжи за шефа след двумесечно ухажване и скоро забременя.

Адвокатската кантора на Джон Л. Макавой бе специализирана единствено в защитата на неплатежоспособни клиенти. Всеки беше добре дошъл, независимо дали имаше уговорен час, и се срещаше с Джон при първа възможност. Той се занимаваше със завещания и имоти, разводи, телесни повреди, дребни наказателни дела и стотици други въпроси, които по някакъв начин стигаха до офиса му на Маркет Стрийт. Оживлението беше постоянно, нямаше установено работно време, а приемната рядко оставаше празна. Големият брой клиенти и вродената презвитерианска пестеливост предпазваха кантората от фалит. Бизнесът носеше на семейство Макавой доходи, които им осигуряваха място сред горната средна класа на Йорк. Ако беше по-алчен, по-взискателен или по-строг към събирането на хонорара си, Джон щеше да удвои печалбата и да стане член на местния голф клуб. Но той мразеше голфа и богаташите в града. Освен това гледаше на адвокатската професия като на призвание, един вид мисия в полза на онеправданите.

Пати роди близнаци през 1980 г. Три години по-късно на бял свят се появи Кайл, който още преди да тръгне на детска градина, започна да ходи в офиса на баща си. След като Джон и Пати се разведоха, той предпочете сигурността на кантората пред неудобството на поделените родителски права. Всеки ден след училище сядаше в една стая на втория етаж и пишеше домашните си. На десетгодишна възраст Кайл обслужваше копирната машина, приготвяше кафе и се грижеше за малката библиотека. Плащаха му по един долар на час. На петнайсет вече се занимаваше с правни проучвания и подготвяше писмени справки на обща тематика. Когато не играеше баскетбол в училище, стоеше при баща си или го придружаваше до съда.

Кайл обожаваше адвокатската кантора. Заговаряше клиентите, докато те чакаха за среща с мистър Макавой. Флиртуваше със секретарките и дразнеше адвокатите. Подхвърляше шеги в напрегнати ситуации, особено когато мистър Макавой се караше на подчинените си, и се заяждаше с юристите, дошли на посещение в офиса. Всички защитници и съдии в Йорк го познаваха. Той често се промъкваше при някой съдия, представяше дадена молба и изтъкваше доводите в нейна полза, след което си тръгваше с подписана заповед. Служителите в съда се отнасяха с Кайл като с пълноправен адвокат.

Преди да го приемат в колежа, той прекарваше в кантората всеки вторник следобед, когато мистър Рандолф Уийкс се отбиваше с поредната доставка хранителни продукти — градински плодове и зеленчуци през пролетта и лятото и свинско, пилешко или дивеч през есента и зимата. Всеки вторник в пет часа през последните десет години мистър Уийкс неизменно изплащаше част от дълга си. Никой не знаеше със сигурност колко дължи или каква част е върнал, но мистър Уийкс определено смяташе, че трябва да се отплати на Джон Макавой. Преди време бе разказал на Кайл, че баща му, този блестящ адвокат, е извършил истинско чудо, отървавайки от затвора най-големия му син.

Макар и още тийнейджър, Кайл беше неофициалният адвокат на мис Брайли — луда старица, изгонена от всички адвокати в града. Тя кръстосваше улиците с дървен шкаф на колела и кашони, пълни с листове, които според нея красноречиво доказваха, че баща й, починал на 96-годишна възраст (тя все още подозираше, че са го убили), е пълноправен наследник на огромен парцел с богати залежи на въглища в Източна Пенсилвания. Кайл прочете повечето „документи“ и бързо стигна до извода, че жената е по-смахната, отколкото повечето юристи предполагаха. Въпреки това се съгласи да я представлява и изслуша търпеливо конспиративните й теории. Тогава той печелеше по четири долара на час и си заслужаваше всеки един цент. Баща му често го оставяше в приемната, за да отсява онези клиенти, които щяха само да му загубят времето.