Джон Гришам - Изнудването

Знаеше също, че го наблюдават. Въпреки изричното му желание да го оставят на мира Кайл усещаше, че го следят. Беше ги видял няколко пъти. Справяха се добре, но допускаха грешки. Номерът е да се преструвам, че изобщо не ги забелязвам, повтаряше си той. Просто ще играя ролята на наивен и безгрижен колежанин, който се разкарва из университета и зяпа момичетата.

Кайл не промени своите навици, маршрути или места за паркиране. Обядваше в един и същ ресторант почти всеки ден. Не смени и кафенето, в което се срещаше с Оливия след лекции. С малки изключения прекарваше времето си в университета или вкъщи. Тъй като навиците му оставаха непроменени, действията на неговите преследвачи станаха по-предсказуеми. Те се отпуснаха, защото Кайл беше твърде лесна мишена. Невинният студент буквално ги приспиваше и когато сетивата им се притъпяваха, ги хващаше в крачка. Той бе виждал един от преследвачите цели три пъти — мъж с червендалесто лице и различни на вид очила и мустаци, които ту се появяваха, ту изчезваха.

В антиквариата книжарница близо до университета Кайл започна да си купува евтини шпионски романи. Вземаше по един всеки път и го слагаше в раницата си. Щом приключеше с него, го изхвърляше в някое кошче в университета и си избираше друг.

Той предполагаше, че всичките му средства за комуникация са под наблюдение. Беше сигурен, че мобилният телефон и лаптопът му се следят. Имейлите, които изпращаше до Джоуи Бернардо, Алън Строк и Бакстър Тейт зачестиха, но съобщенията представляваха кратки поздрави без конкретно съдържание. Действаше по същия начин и с други колеги от „Бета“ под предлог, че иска да поддържа по-интензивна връзка с приятелите си. Обаждаше им се веднъж седмично, за да си поговорят за спорт, училище и кариери.

Ако Бени действително го подслушваше, нямаше да открие и следа от подозрение у Кайл. Кайл съзнаваше, че ако иска да оцелее през следващите седем години, трябва да мисли и да действа като своите противници. Все някак щеше да намери изход от ситуацията.

Бени отново се появи на хоризонта. В събота двамата се видяха в една арабска закусвалня в северната част на града, за да хапнат по един сандвич. Той бе обещал да идва веднъж на всеки две седмици, докато Кайл не завърши през май. Когато Кайл го попита защо посещенията са необходими, Бени скалъпи плоското обяснение, че не бива да губят връзка.

С всяка изминала среща Бени ставаше по-дружелюбен. Щеше да си остане безскрупулен наемник, но сякаш му се искаше да разведри обстановката. Казваше, че, така или иначе, са принудени да прекарват дълги часове заедно. Кайл се мръщеше на думите му. Нямаше намерение да се впуска в сладки приказки.

— Имаш ли планове за пролетната ваканция? — попита Бени, докато разгъваха сандвичите си.

— Ще работя — отвърна Кайл. Ваканцията беше започнала предишния ден и половин Йейл бе заминал за Южна Флорида.

— Я стига. Няма ли да прекараш последната си ваканция на плажа?

— Не. Следващата седмица заминавам за Ню Йорк. Ще си търся жилище.

Бени го погледна изненадано и каза:

— Можем да ти помогнем.

— Вече го обсъдихме, Бени. Нямам нужда от помощта ти.

Двамата отхапаха големи парчета от сандвичите си и мълчаливо ги сдъвкаха.

— Някакви новини по делото? — попита накрая Кайл.

Бени побърза да поклати глава. Нищо.

— Вече заведено ли е? — продължи Кайл. — Разкажи ми за него.

Бени прочисти гърлото си и отпи глътка вода.

— Следващата седмица. Нека се срещнем в Ню Йорк. Там ще те въведа в случая.

— Умирам от нетърпение.

Продължиха да се хранят мълчаливо.

— Кога е изпитът за правоспособност? — поинтересува се Бени.

— През юли.

— Къде?

— В Ню Йорк. Някъде в Манхатън. Но не го очаквам с нетърпение.

— Ще се справиш. Кога ще научиш резултатите?

Бени знаеше датите и точните места, на които се провеждаха изпитите в Ню Йорк. Беше му известно и кога излизат оценките в интернет. Знаеше какво се случва с новопостъпилите във фирмата, ако ги скъсаха. Знаеше всичко.

— В началото на ноември. Да не си завършил право?

Лека усмивка, почти кикот.

— О, не. Винаги съм се опитвал да избягвам адвокатите. Но понякога работата ми налага обратното.

Кайл се вслуша внимателно в акцента. На моменти се появяваше, но после пак изчезваше. Той си помисли за израелците и лекотата, с която изучават чужди езици, особено в Мосад и армията.

За пореден път Кайл се запита кой е човекът срещу него.

Пет дни по-късно те се видяха в хотел „Риц-Карлтън“ в Долен Манхатън. Кайл попита Бени дали има офис в града, или винаги работи в хотелски стаи. Така и не получи отговор. Преди срещата Кайл бе разгледал четири апартамента в Сохо и Трайбека. Най-евтиният струваше 4200 долара на месец и беше с площ от седемдесет и пет квадратни метра, но в сградата нямаше асансьор. Наемът на най-скъпия възлизаше на 6500 долара. Той заемаше деветдесет квадрата в един ремонтиран склад. Независимо от цената Кайл държеше да живее сам. Животът му щеше да е достатъчно сложен и без да дели жилището си с друг. Освен това Бени не одобряваше идеята за съквартирант.