Джон Гришам - Изнудването

Хората на Бени проследиха Кайл и брокера в Долен Манхатън и научиха с точност местонахождението на апартаментите. Преди Кайл да пристигне в хотела, агентите се обадиха на същия посредник, за да го разпитат за жилищата и да си уредят час за оглед. Кайл имаше свободата да избира сам дома си, но преследвачите щяха да претършуват из основи мястото, преди той да се нанесе.

На масичката в хотелската стая Бени бе приготвил дебела папка с документи.

— Делото е заведено миналия петък — започна той. — Във федералния съд в Манхатън. Ищецът е компания на име „Трайлон Ерънотикс“, а ответникът е фирма „Бартин Дайнамикс“.

Кайл попи думите, без да смени изражението си. Проучванията му по случая и страните в процеса обхващаха три дебели бележника, дълги над две хиляди страници, и растяха с всеки изминал ден. Беше наясно, че не знае колкото своето приятелче Бени, но вече знаеше доста.

А Бени знаеше, че той знае. С помощта на компютърните си специалисти в удобния офис на Броуд Стрийт държеше под око лаптопа на Кайл и настолния му компютър в редакцията. Наблюдаваше ги непрекъснато. Когато Кайл отваряше лаптопа си вкъщи, за да напише имейл на своя професор, Бени знаеше. Когато разработваше даден юридически казус, Бени знаеше. Когато преглеждаше заведените дела в Ню Йорк и се ровеше из мръсното минало на „Трайлон“ и „Бартин“, Бени знаеше.

Стой си там и се прави на глупав, синко. И аз ще участвам в играта. Ти си адски умно хлапе, но си твърде наивен, за да разбереш, че жестоко се надценяваш.

Когато в Нова Англия най-после настъпи пролет, университетът се съживи и всички забравиха продължителния студ и мрак на зимата. Цветята цъфнаха, тревата се раззелени, а с нарастването на дните студентите започнаха да прекарват все повече време навън. Във въздуха прелитаха стотици фризбита. Хората обядваха на слънце и си правеха пикници. Преподавателите станаха мързеливи, а лекциите по-кратки.

През заключителния семестър в Йейл Кайл реши да стои настрана от студентските празненства. Задържаше се дълго в кабинета си, където работеше усилено върху приключването на юнското издание на „Правен журнал“. Това беше последният му брой като главен редактор и той искаше да бъде най-добрият. А и работата предоставяше подходящо извинение да пренебрегне всичко останало. Накрая Оливия вдигна ръце и двамата се разделиха миролюбиво. Приятелите му — третокурсници, които скоро щяха да се дипломират — се разделиха на две групи. Едните непрестанно пиеха и купонясваха, наслаждавайки се на всеки момент в университета, преди да попаднат в истинския свят. Другите вече мислеха за кариера, учеха за изпита за правоспособност и търсеха жилища в големите градове. Кайл с лекота съумяваше да избегне и двете групи.

На 1 май той изпрати следното писмо на Джоуи Бернардо:

„Скъпи Джоуи,

Дипломирам се на 25 май. Ще дойдеш ли? Алън е зает, а ми е неудобно да питам Бакстър. Ще бъде страхотно да прекараме няколко дни заедно. Моля те, ела без приятелката си. Отговори ми на този адрес с обикновена поща. Не използвай имейл или телефон. Ще ти обясня по-късно.

Поздрави,

Писмото беше написано на ръка и изпратено от офиса на списанието. Седмица по-късно пристигна отговорът:

„Здрасти, Кайл!

Какъв е този остарял начин на общуване? Почеркът ти е ужасен, но май е по-красив от моя. Ще дойда на завършването. Сигурен съм, че ще е забавно. Кое, по дяволите, е толкова потайно, че не можем да го обсъдим по телефона или с имейли? Да не би и ти да откачаш? Защото Бакстър определено не е наред. Здравата е закъсал. Ще се затрие до една година, ако не предприемем нещо. Както и да е. Ръката вече ме заболя и се чувствам като пълен глупак, че пиша с химикалка. Очаквам с нетърпение следващото ти любовно писъмце.

Отговорът на Кайл беше по-дълъг и обстоятелствен. Джоуи отново реагира саркастично и го обсипа с нови въпроси. Кайл изхвърли писмото веднага щом го прочете. Двамата си писаха още веднъж и се уговориха за уикенда.

Пати Макавой реши да не излиза от къщи за дипломирането на сина си. Не че някой положи особени усилия да я измъкне оттам. Всъщност Джон Макавой и Кайл изпитаха облекчение от нейното решение, тъй като присъствието й в Йейл само би усложнило нещата. Тя бе пропуснала церемонията по раздаване на дипломите в „Дюкейн“ преди три години, както и завършването на дъщерите си. С две думи, Пати не уважаваше подобни събития, независимо колко важни бяха за останалите. Тя успя да отиде на сватбите на дъщерите си, но отказа да помогне при подготовката им. Джон просто написа няколко чека и така семейството се справи и с това изпитание.