Джон Гришам - Изнудването

Джоуи взе листа, огледа се, сякаш го дебнеха наемни убийци, и го прибра в джоба на джинсите си.

— Какво е това, Кайл?

— Довери ми се, Джоуи. Моля те. Закъсал съм и имам нужда от помощ. Ти си единственият човек, към когото мога да се обърна.

— И аз ли съм замесен?

— Може би. Да довършим пицата и да изчезваме. Ето какво измислих. Наближава четвърти юли. Изведнъж ти хрумва прекрасната идея да отидем на рафтинг по Ню Ривър в Западна Вирджиния. Ще лагеруваме там три дни. Ти, аз и няколко приятели от старата тайфа в „Дюкейн“. Ще прекараме един уикенд по мъжки, докато още имаме възможност. Списъкът съдържа десет имена и имейли, които навярно имаш. Освен това добавих адреса на една фирма, която организира рафтинг турове в Бекли, Западна Вирджиния. Направих необходимите проучвания.

Джоуи кимна недоумяващо. Кайл продължи:

— Целта на пътуването е да се отървем от преследвачите. Щом се доберем до планината, ще излезем извън техния обсег. Там ще поговорим на спокойствие.

— Това е лудост. Не си наред.

— Млъкни, Джоуи. Говоря сериозно. Следят ме през цялото време. Подслушват телефона ми и дори са проникнали в моя лаптоп.

— И не са ченгета?

— Не, далеч по-опасни са от полицаите. Ако прекараме твърде много време заедно, ще се усъмнят и ще съсипят живота ти. Вземи си още пица.

— Не съм гладен.

Настъпи дълго мълчание. Кайл продължи да се храни. Джоуи се втренчи в репортажа по И Ес Пи Ен. Спрингстийн продължаваше да пее.

След няколко минути Кайл заяви:

— Слушай, трябва да тръгваме. Искам да ти кажа много неща, но в момента не мога. Ако организираш пътуването, ще се позабавляваме и ще имаш възможност да чуеш цялата история.

— Някога бил ли си на рафтинг?

— Разбира се. А ти?

— Не. Мразя водата.

— Винаги дават спасителни жилетки. Хайде, Джоуи, отпусни се. Само след година ще бъдеш женен и животът ти ще е свършил.

— О, много ти благодаря.

— Приеми го просто като среща на стари приятели от колежа. Изпрати имейлите и организирай всичко. Какво ще кажеш?

— Добре, Кайл. Както желаеш.

— Използвай тайния код, когато ми пишеш.

— Моля?

— Има го на листа. В имейлите си до мен трябва да споменеш, че тръгваме за река Потомак в западната част на Мериленд. Не бива да даваме прекалено много информация на преследвачите.

— Какво ще направят? Ще ни проследят с моторна лодка по реката?

— Не, но малко предпазливост не е излишна. Не желая да се приближават до мен.

— Всичко е много странно, Кайл.

— А сме едва в началото.

Изведнъж Джоуи избута встрани пицата и се приведе напред. Втренчи се в Кайл и заяви:

— Ще го направя, но трябва да ми подскажеш за какво става дума.

— Елейн се появи отново. И търси възмездие.

Със същата бързина, с която се бе навел към Кайл, Джоуи се дръпна назад и се отпусна на облегалката. Коя Елейн? Не помнеше фамилното й име, а вероятно и никога не го бе знаел. Инцидентът бе станал преди пет-шест години. Ченгетата бяха приключили със случая по възможно най-бързия начин. И то защо? Защото нищо не се бе случило. Нямаше никакво изнасилване. Да, бяха правили секс, но момичето никога не отказваше. През декември той възнамеряваше се ожени за жената на своите мечти и нищо на света не бе в състояние да провали плановете му. Имаше кариера, бъдеще и добра репутация. Не можеше да повярва, че кошмарът се завръща.

Всички тези мисли минаха през главата на Джоуи, но той не успя да ги изрече на глас. Впери очи в Кайл, който го погледна съчувствено.

„Будна ли е?“ — пита Джоуи.

Никакъв отговор от Бакстър Тейт или от момичето.

— Ще се справим с проблема, Джоуи. Няма да е лесно, но ще се преборим. Предстои ни дълъг разговор, но не тук и не сега. Да се махаме.

— Добре. Както кажеш.

По-късно същата вечер Кайл се срещна с баща си в гръцкия ресторант „Атина“. Към тях се присъедини Джоуи Бернардо, който преди това бе обърнал няколко питиета и изглеждаше доста замаян. Или пък просто се чувстваше смутен и уплашен, но мислите му несъмнено бяха на друго място. Джон Макавой изпи две мартинита, преди да отвори менюто, и скоро започна да разказва истории за отминали съдебни дела. Джоуи също си поръча мартини. Джинът съвсем оплете езика му, но не подобри неговото настроение.

Кайл го доведе, тъй като не искаше баща му отново да го убеждава, че трябва да обърне гръб на корпоративното право и да се захване с нещо смислено. Но след второто мартини Джон Макавой видя, че Джоуи не следи разговора, и реши все пак да опита. Кайл не искаше да спори с него. Взе си от чесновото хлебче и хумуса и го изслуша. Скоро им донесоха бутилка червено вино и баща му разказа поредната история за свой беден клиент, когото бе защитавал без пари. Разбира се, Джон бе спечелил, както се случваше в повечето адвокатски истории. Старият Макавой винаги беше положителният герой в своите разкази. Спасяваше бедните и защитаваше слабите.