Джон Гришам - Изнудването

Кайл почти съжали, че майка му не присъства.

По-късно през нощта Кайл обиколи двора на университета за последен път като студент. Учуди се колко бързо са изминали последните три години, но същевременно се почувства уморен от всичко. Бяха му омръзнали лекциите, аудиториите, изпитите и мизерното студентско съществуване. На двайсет и пет той беше зрял мъж с добро образование, без лоши навици или трайни увреждания. На този етап бъдещето трябваше да е вълнуващо и изпълнено с големи обещания.

Но Кайл бе обзет единствено от страх и мрачни предчувствия. След седем години следване и отличен успех животът му отреждаше само едно — жалката роля на шпионин по неволя.

От двата апартамента, които Кайл обмисляше да наеме, Бени предпочете този в някогашния касапски квартал до хотел „Гансворт“. Намираше се в стара сграда на сто и двайсет години, служила навремето като кланица за добитък. Но първоначалното й предназначение оставаше в миналото. Строителната фирма бе свършила чудесна работа по ремонта, превръщайки мястото в модерна постройка с бутици на партера и просторни офиси и луксозни апартаменти на по-горните етажи. Бени не се интересуваше нито от лукса, нито от местоположението. Привличаше го фактът, че жилището над „5Г“ също е свободно. Той веднага се възползва от шанса и нае „6Г“ срещу 5200 долара на месец. Сключи договор за половин година и зачака Кайл да избере „5Г“.

Кайл обаче предпочиташе другия апартамент, който се намираше на втория етаж в една сграда на Бийкман Стрийт, близо до кметството и Бруклин Бридж. Беше по-малък и по-евтин. Струваше 3800 долара на месец все пак фантастична сума за предлаганата квадратура. В Ню Хейвън Кайл поделяше наем от хиляда долара за същинска дупка, но тя бе далеч по-просторна от всички жилища, които бе разгледал в Манхатън.

„Скъли и Пършинг“ му платиха бонус от 25 000 долара при подписване на договора и Кайл реши да ги използва, за да си намери хубава квартира още в началото на лятото, когато се предлагаха повече свободни апартаменти. Плануваше да се затвори в новия си дом, да учи шест седмици без прекъсване и да си вземе изпита в Ню Йорк в края на юли.

Щом разбра, че Кайл е избрал жилището на Бийкман Стрийт, Бени нареди на един от своите агенти да се свърже с брокера и да му предложи повече пари. Планът проработи и скоро Кайл пое към касапския квартал. Когато той даде устното си съгласие да наеме „5Г“ за една година срещу 5100 долара месечно, Бени изпрати екип техници, които да „аранжират“ квартирата, преди Кайл да се нанесе. В стените на всяка стая бяха монтирани подслушвателни устройства. Телефонът и интернет линиите бяха свързани с компютрите в апартамент „6Г“. Специалистите инсталираха общо четири скрити камери в хола, кухнята и двете спални. Те можеха да бъдат прибрани незабавно, в случай че Кайл или някой друг затършуваше наоколо, и също бяха закачени за компютрите в „6Г“. Така Бени и неговите хора щяха да следят Кайл във всеки момент, освен когато се къпеше, бръснеше, миеше зъбите си или ползваше тоалетната. Някои неща трябваше да си останат лични.

На 2 юни Кайл натовари цялото си имущество в джипа и напусна Йейл и Ню Хейвън. През първите няколко километра се отдаде на обичайната носталгия по отминалите студентски години, но някъде към Бриджпорт мислите му се насочиха към изпита за правоспособност и онова, което го чакаше след това. Пое към Манхатън, където смяташе да прекара няколко дни при приятели. На 15 юни щеше да се нанесе в новото жилище. Все още не беше подписал договора за наем и брокерката започваше да губи търпение. Кайл не отговаряше на обажданията й.

На 3 юни, според предварителната уговорка, той взе такси до хотел „Пенинсула“ в центъра и се срещна с Бени в стая на десетия етаж. Резидентът носеше обичайното безлично облекло — тъмен костюм, бяла риза, скучна вратовръзка и черни обувки, — но този път разполагаше с допълнителни аксесоари. Беше свалил сакото си и върху ризата му се открояваше лъскав черен кобур с деветмилиметрова берета под лявата му ръка. Едно бързо движение и пистолетът щеше да влезе в употреба. В присъствието на подобен арсенал на Кайл му хрумнаха стотици саркастични забележки, но в последния момент реши да замълчи. Беше очевидно, че Бени държи оръжието да бъде забелязано, и вероятно очакваше коментар.

Просто не му обръщай внимание.

Кайл зае обичайната поза при срещите си с Бени — качи десния крак върху лявото си коляно, скръсти ръце и погледна презрително събеседника си.