Джон Гришам - Изнудването

След петнайсет минути Кайл реши да отиде до тоалетната. На излизане попита Шери:

— Да ти донеса ли кафе?

— Не, благодаря. Скоро приключвам.

Чудесно. Шери си тръгна в 20:30 ч. — кръгъл час, който улесняваше пресмятането на изработеното време. Кайл сложи върху компютъра един бележник и две химикалки — те лесно можеха да паднат на пода. После струпа няколко папки до монитора и създаде пълен хаос на работното си място. В 20:40 ч. той почука на заключената метална врата, която водеше към стаята с принтера, но не получи отговор. После почука на друга врата, зад която подозираше, че се намира Гант. Кайл го засичаше от време на време около помещението с компютрите и предполагаше, че работи наблизо. Отново никаква реакция. Пет минути по-късно Кайл реши да действа, преди в стаята да е влязъл някой друг адвокат. Той отиде до масата и уж случайно бутна бележника, който се намираше върху компютъра. Химикалките се разхвърчаха наоколо. Кайл изруга колкото се може по-силно и се наведе, за да събере предметите от земята. Намери едната химикалка, но не успя да открие другата и продължи да търси. Опипа пода, провери зад монитора, под стола и после пак зад компютъра. Там той внимателно пъхна малкия предавател в USB порта. В същия миг откри липсващата химикалка и я вдигна високо, така че да се види ясно на камерите. После зае отново мястото си и започна да щрака по клавиатурата. Пъхна бавно куфарчето под масата и натисна бутона.

Не се задействаха аларми и на екрана не изскочиха предупреждения за вируси. Гант не нахлу в стаята с въоръжена охрана. Нищо не се случи. Хакерът Кайл крадеше файлове със страхотна скорост. За девет минути прехвърли в синята кутия всички налични документи от категория А — писма, справки и стотици безобидни материали, които вече бяха предоставени на ЕПЕ и „Бартин“. Когато свърши с документите от тази категория, Кайл повтори процеса и ги свали отново. И така още няколко пъти.

Един час след като бе влязъл в стаята, той за втори път изпусна химикалките. Докато търсеше наоколо, извади предавателя от USB порта. После събра вещите си и излезе. Изтича до кабинета си, взе сакото и шлифера и се отправи към асансьора, без да попадне на никого. Докато слизаше, Кайл осъзна, че е настъпил моментът, от който винаги се бе страхувал. Той напускаше офиса като крадец. Изнасяше фирмени документи — достатъчна причина да го осъдят и да му отнемат завинаги адвокатските права.

Когато излезе навън в студената декемврийска нощ, Кайл се обади на Бени.

— Мисията е изпълнена! — заяви гордо той.

— Браво, Кайл. Хотел „Оксфорд“, на ъгъла на Лексингтън Авеню и Трийсет и пета улица, стая 551. На петнайсет минути от теб.

— Тръгвам веднага.

Кайл се отправи към една черна лимузина, регистрирана в известна фирма за коли под наем в Бруклин, и седна на задната седалка. Дребният шофьор, азиатец по произход, попита:

— Накъде?

— Как се казваш?

— Ал Капоне.

— Къде си роден, Ал?

— В Тътуайлър, щата Тексас.

— Браво на теб, Ал. Хотел „Оксфорд“, стая 551.

Агентът Ал веднага се обади на някого и повтори информацията. Изслуша инструкциите, след което подкара колата съвсем бавно и каза:

— Планът е следният, мистър Макавой. Екипът ни ще пристигне в хотела след десет минути. Ние ще се позабавим. Шефът на екипа ще ми се обади от хотела с нови инструкции. Искате ли жилетка?

— Моля?

— Бронирана жилетка. Има една в багажника, ако желаете.

Кайл дотолкова бе погълнат от кражбата на документите, че нямаше време да обмисли самото задържане на Бени и, евентуално, на Найджъл. Не се съмняваше, че ще отведе ФБР до своя резидент, но не се бе замислял особено за подробностите около операцията. Защо му бе нужна бронирана жилетка?

За да го предпази от куршумите, разбира се. В объркания му мозък изникна образът на Бакстър.

— Не, благодаря — отвърна Кайл.

— Както кажете, сър.

Ал нарочно избра обходен маршрут с по-натоварено движение, за да убие малко време. Мобилният му телефон иззвъня, той вдигна и след малко се обърна към Кайл.

— Добре, мистър Макавой. Ще спра пред хотела, а вие ще влезете сам във фоайето. Отивате до асансьорите вдясно и натискате копчето за четвъртия етаж. Слизате, завивате наляво по коридора и се насочвате към вратата на стълбището. Там ще ви чака мистър Бълингтън с още няколко агенти. Те ще поемат нещата.

— Звучи забавно.

— Успех, мистър Макавой.

След пет минути Кайл влезе във фоайето на хотел „Оксфорд“ и изпълни инструкциите. На стълбището между четвъртия и петия етаж се срещна с Джо Бълингтън и още двама агенти, облечени точно като мъжете, на които се бе натъкнал след баскетболния мач в Ню Хейвън десет месеца по-рано. Тези обаче бяха истински и Кайл нямаше никакво желание да проверява служебните им значки. Напрежението бе осезаемо и изтощеното сърце на Кайл биеше като лудо.