Джон Гришам - Изнудването

— Виж, Майк, опитваме се да постигнем споразумение — каза раздразнено той. — Това си е чист обир.

— След две години Елейн ще продължава да взема по двайсет и четири хиляди долара годишно. Твоят клиент обаче ще печели по четиристотин хиляди — сума, която гарантирано ще нараства. Парите не са проблем за него.

Джон се изправи, сякаш бе готов да си тръгне и да сложи край на дискусията.

— Трябва да говоря с клиента си.

— Разбира се. Ще почакам.

Джон излезе от сградата и долепи мобилния телефон до ухото си, но всъщност не се обади на никого. Парите, които щяха да платят на Елейн, нямаха за цел да осигурят бъдещето й, а да я накарат да забрави за инцидента. При създалите се обстоятелства сумата беше приемлива.

— Последното ни предложение е седемдесет и пет хиляди — каза Джон, като се върна.

Тя му подаде ръка, а гривните й издрънчаха игриво.

— Дадено — съгласи се Майк.

Двамата адвокати се ръкуваха и прекараха следващите часове в подготовка на необходимите документи. След като приключиха, Джон я покани на обяд и Майк охотно прие.

Найджъл бе аранжирал набързо най-новото си работно място на елегантна махагонова маса в просторния апартамент в хотел „Уолдорф-Астория“ на Парк Авеню. Компютърът представляваше точно копие на десетте машини от тайната стая на осемнайсетия етаж в „Скъли“. Мониторът също изглеждаше идентичен. До него се виждаше тъмносиня кутия с размерите на голям лаптоп.

Бени и Кайл слушаха безмълвно Найджъл, който гордо описа функциите на различните жици, наричани от него „спагети“. Сред оборудването имаше захранващ кабел и други за звук, монитор и принтер.

— Какво ще кажеш за аудиото, Кайл? Проклетите машинки издават ли някакъв звук?

— Не — отвърна Кайл.

Найджъл нави внимателно аудио кабела и го остави настрани. Приведе се ниско зад компютъра и посочи магическото място.

— Ето че стигнахме до обетованата земя, Кайл. USB порта. Той е почти скрит, но знам, че ще го намериш на същото място, тъй като говорих с човек от „Фарго“. Повярвай ми.

Кайл изсумтя, но не каза нищо.

— Планът е следният, Кайл — продължи възторжено Найджъл, опиянен от успеха си. От хакерското си куфарче той извади две малки устройства, еднакви по форма и размери. Бяха широки около два сантиметра и дълги три и половина. — Безжичен USB предавател, последен писък на техниката. Изключително модерна джаджа, която още не се продава на пазара. — Той бързо пъхна устройството в порта под захранващия вход. Навън стърчеше само сантиметър от него. — Пъхаш го вътре и готово. Почти не се забелязва. — Найджъл размаха другото устройство и обясни: — А този малък дявол е USB приемник, който влиза в синята кутия. Разбираш ли, Кайл?

— Аха.

— Кутията ще бъде скрита в куфарчето ти. Слагаш го на пода, точно под компютъра, натискаш това копче и документите се свалят мигновено.

— С каква скорост?

— Шейсет мегабайта в секунда, или близо хиляда документа, ако успееш да доближиш приемника на три метра от предавателя. Мисля, че няма да има проблем. Колкото по-близо, толкова по-добре, Кайл. Следиш ли мисълта ми?

— Не — отвърна Кайл и седна на стола пред монитора. — Очаквате от мен да се пресегна зад компютъра, да пъхна предавателя и да сваля файловете, при положение че в стаята присъстват други колеги и всичко се следи с камери? Как по-точно ще стане?

— Можеш случайно да изпуснеш химикалката си — каза Бени. — Или да разсипеш кафе. Създай суматоха. Влез в стаята, когато е празна, и седни с гръб към камерата.

Кайл поклати глава.

— Прекалено рисковано е. Тези хора не са глупави. В съседното помещение седи човек, който наблюдава стаята. Казва се Гант.

— Но дали работи по шестнайсет часа на ден?

— Не съм запознат с работното му време. Именно там е проблемът. Никой не знае по кое време се следи стаята.

— Наясно сме с охранителните системи, Кайл. Служителите, на които им плащат да се взират в мониторите по цял ден, обикновено спят през половината време. Работата е ужасно скучна.

— Това не е стая за почивка, Бени. Очакват от мен да върша работа вътре. Кражбите може би са ваш приоритет, но фирмата ми плаща, за да преглеждам документи. Ще ми възложат проект, а съдружниците разчитат на мен.

— Ако намериш бързо файловете, можеш да приключиш за два часа, Кайл — намеси се Найджъл.

Бени набързо отстрани всички притеснения.

— Основният ни приоритет са въздушнореактивните двигатели, разработени съвместно от „Трайлон“ и „Бартин“. Технологията е толкова революционна, че Пентагонът продължава да следи всичко с огромно притеснение. Вторият приоритет е горивната смес. Напиши ключова дума „криогенно водородно гориво“, а после „свръхзвуков реактивен самолет“. Файловете съдържат огромно количество техническа информация. Третият ни приоритет е така нареченият „Уейврайдър“. Потърси и него. За да повишат аеродинамичното качество на Б-10, инженерите са използвали тази специална технология. Погледни справката.