Джон Гришам - Изнудването

— От мен също, дори след трийсет и пет години в бранша. Но той изплаща студентски заем и наемите в Ню Йорк са високи. Вероятно ще се наложи да му помогна, а аз не съм богат човек. Не притежавам нищо, освен една оживена адвокатска кантора в центъра на Йорк, която не ми носи кой знае какви доходи.

Неговата искреност сякаш я обезоръжи и тя се усмихна. Двамата се насладиха на кратката пауза, в която обмениха впечатления за трудностите на адвокатската практика в малките градове. Накрая Джон заяви:

— Разкажи ми за Елейн. Работа, доходи, семейство.

— Както вече споменах, тя работи при мен по няколко часа и не изкарва много. Печели по двайсет и четири хиляди долара годишно като асистент на директора на „Паркове и озеленяване“ в общината. Работата й не е особено интересна. Живее под наем в скромен апартамент с приятелката си Бевърли. Кара нисан, който е купила на лизинг. Семейството й е от Иъри. Не знам колко заможни са били преди, но сега определено не са добре финансово. Елейн е на двайсет и три и се справя съвсем сама, но продължава да мечтае за по-хубав живот.

Джон си записа нещо и каза:

— Вчера разговарях с един от адвокатите на семейство Тейт. Бакстър е имал попечителски фонд, който му е осигурявал по шест хиляди месечно. Парите обаче никога не му стигали. Сумата щяла да нарасне с времето, но всички фондове на рода се контролират строго от един стар чичо. След смъртта на Бакстър фондът бил ликвидиран. На негово име се водят малко имоти, така че всяко финансово участие от страна на роднините му би се осъществило под формата на дарение. А тези хора не са известни с благотворителните си акции. Трудао ми е да си представя как връчват чек на една от бившите приятелки на Бакстър.

Майк кимна утвърдително.

— А Джоуи? — попита тя.

— Работи усилено и се опитва да издържа семейството си. Положението му е доста затруднено и се очертава да бъде такова още дълги години. Клиентът ми предпочита да държи Джоуи и Алън Строк настрана от всичко.

— Възхитена съм.

— Предлагаме две плащания. Едното сега, а другото след седем години, когато изтича давността на обвинението в изнасилване. В случай че забрави за инцидента и се откаже от съдебно дело, твоята клиентка ще получи солидно обезщетение. Ще й платим двайсет и пет хиляди долара сега, а през следващите седем години клиентът ми ще внася по десет хиляди на специална сметка. Така Елейн ще е получила общо сто хиляди долара, когато навърши трийсет години.

Майк продължаваше да го гледа хладнокръвно.

— Двайсет и пет хиляди е смешна сума — заяви тя.

— Той дори не разполага с толкова пари. Аз ще му ги дам.

— Не ни интересува кой плаща. Важна е единствено сумата.

— Не забравяй, че в момента нямате нито цент. Ако не постигнем споразумение, ще останете с празни ръце. При евентуален процес шансовете ви да спечелите са минимални.

— Тогава защо ни предлагате обезщетение?

— За да забравим случката. Стига, Майк. Нека веднъж завинаги приключим с тази история, за да могат децата ни да продължат напред. Кайл почти бе изтрил инцидента от паметта си. Та той работи по сто часа на седмица! Но ето че Джоуи се среща с Елейн, а Бакстър се появява от нищото, разяждан от гузна съвест, защото изведнъж си е спомнил всичко съвсем ясно. Това е лудост. Те са били просто няколко пияни хлапета.

Майк не успя да възрази. Кръстоса крака, а Джон се възхити на стройното й тяло, но тя улови погледа му.

— Нека говоря с Елейн. Ще те уведомя за решението ни — каза адвокатката.

— Добре, но имай предвид, че няма да отстъпим много, Майк. Аз ще покрия първата вноска, всъщност ще заема пари на моя клиент, който и бездруго е притеснен от седемгодишното обвързване. В момента той е на двайсет и пет. Не може да предвиди какво ще се случи в бъдеще.

— Ще се обадя на Елейн. Сигурно ще поиска да дойде на място и да вземе участие в разговора.

— Няма да си тръгна от Скрантън, докато не се договорим. Ще почакам в близкото кафене.

Джон се върна в кантората час по-късно. Двамата заеха същите места, извадиха химикалките си и продължиха с преговорите.

— Предполагам, че отхвърляте предложението ни — започна той.

— И да, и не. Седемгодишният период на плащане е приемлив, но Елейн държи на по-голяма първоначална вноска. След две години тя ще завърши университета в Скрантън. Мечтата й е да следва право, но няма да успее без финансова помощ.

— За каква помощ говорим?

— Сто хиляди като начало.

На лицето му се изписа шок, изумление, отхвърляне. Джон направи кисела гримаса, намести се на стола и изсвири в знак на почуда. Но всичко беше преструвка — обигран трик, използван от опитния адвокат при преговори с противниковата страна.