Джон Гришам - Изнудването

Двайсет минути след като той се качи до трийсет и четвъртия етаж, Рой Бенедикт влезе в асансьора на „Скъли и Пършинг“ с двама млади мъже, които очевидно работеха във фирмата. Нямаха още трийсет години, а часовникът показваше едва 6:35 ч. сутринта. Те изглеждаха намръщени и уморени, но носеха скъпи костюми и елегантни черни куфарчета. Рой беше готов да реагира, в случай че види някое познато лице, но много се съмняваше. Присъствието на чужди адвокати в офиса не беше необичайно. Рой познаваше поне петима съдружници в „Скъли“, но едва ли щеше да ги срещне сред множеството адвокати, които работеха във фирмата. И той се оказа прав. Двете зомбита в асансьора бяха поредните безлични души, които щяха да напуснат компанията до една година.

Рой също носеше черно куфарче, идентично на онова, което Кайл си бе купил през август. Беше третото, необходимо за операцията. Рой слезе сам от асансьора на трийсет и четвъртия етаж и мина покрай празната рецепция. Продължи по коридора вдясно и подмина няколко врати, след което влезе в кабинета на клиента си. Кайл седеше зад бюрото и пиеше кафе. Подмяната на куфарчетата стана бързо и Рой се приготви да тръгва.

— Къде са федералните? — попита Кайл съвсем тихо, макар по коридорите да нямаше жива душа.

— В един ван зад ъгъла. Ще направят бърза инспекция, за да се уверят, че в куфарчето няма проследяващи устройства. Ако открият нещо, ще ти го върна незабавно и ще скалъпим някаква история. Ако всичко е наред, ще го занесат в лабораторията на ФБР в Куийнс. Доста е тежко.

— Заради синята кутия. Конструирана е специално от някакви зли гении.

— Кога да ти донеса куфарчето?

— Към седем вечерта. Имате дванайсет часа. Ще стигнат ли?

— Поне така твърдят. Бълингтън каза, че разполага с малка армия компютърни специалисти, които нямат търпение да разглобят кутията.

— Нали са наясно, че нямат право на грешки?

— Спокойно. Ти как се чувстваш?

— Страхотно. Подготвили ли са заповед за арест?

— О, да. Обвинения в подслушване, изнудване и заговор. Доста пикантни неща. Чакат единствено теб.

— Мисълта, че ще заловят Бени, ме мотивира изключително много.

— Успех.

Рой изчезна. Новото куфарче имаше същите драскотини и визитна картичка. Кайл бързо го напълни с папки, бележници и химикалки, след което отиде да си сипе още кафе.

След дванайсет тягостни часа Рой се върна с второто куфарче. Кайл затвори вратата.

— Е? — попита той.

— Очакванията ни се оправдаха. Кутията представлява специален компютър, подобен на моделите в армията. Всичко е последна дума на техниката. Машината е конструирана изцяло за сваляне на файлове. Има два хард диска по 750 гигабайта. Достатъчно, за да изтеглиш цялата документация на тази фирма и на още няколко други. Софтуерът е изключително сложен. Специалистите от ФБР не бяха виждали такъв до момента. Имаме си работа с професионалисти, Кайл.

— Добре, че ми каза.

— Компютърът наистина излъчва радиосигнал, с който могат да те проследят.

— По дяволите! Значи трябва да сваля нещо?

— Опасявам се, че да. Сигналът не показва характера и количеството на свалените документи. Просто ще ги информира, че си в стаята и започваш с трансфера на данни.

— Мамка му!

— Ще се справиш, Кайл.

— Всички ми го повтарят.

— Знаеш ли къде ще се срещнете после?

— Не. Ще ми съобщят мястото, след като приключа. В случай че сваля документите, без да задействам някаква аларма, ще съобщя на Бени радостната новина, а той ще предложи място за среща. Смятам да вляза в стаята след час. Ще остана най-много до девет, независимо колко информация съм изтеглил. Ако имам късмет, ще напусна сградата към 21:15 часа.

— Ще чакам в кабинета. Моля те, обади ми се при първа възможност. Мисията е много вълнуваща, Кайл.

— Вълнуваща? По-скоро ужасяваща.

— Ще се справиш.

Рой отново смени куфарчетата и изчезна.

След като не спря да се взира в часовника си цели шейсет минути, Кайл начисли на „Трайлон“ един час изработено време и се подготви за действие. Разхлаби възела на вратовръзката и нави ръкавите на ризата си, стараейки се да изглежда небрежно. После слезе с асансьора до осемнайсетия етаж.

Шери Абни беше в стаята и той трябваше да я поздрави. Разхвърляната й маса подсказваше, че тя е прекарала часове там, и то без особен успех. Кайл избра най-отдалеченото работно място и седна. Шери оставаше с гръб към него.

Въпреки опасенията си Кайл се съмняваше, че някой от екипа ще забележи нещо странно в поведението му. Всички столове бяха обърнати към стените. Докато правеше справки, той виждаше само монитора, компютъра и стената зад тях. Опасността дебнеше от тавана, където бяха разположени видеокамерите. Все пак би предпочел да е сам в стаята.