Джон Гришам - Изнудването

— Аз съм агент Бут, а това е агент Харди — каза единият. Кайл се впечатли от едрия им ръст.

— Отиди до стая 551 — продължи Бут. — В момента, в който тръгнат да отварят вратата, я изритай с всичка сила и скочи встрани. Ще бъдем плътно зад теб. Не очакваме да открият огън. Сигурно са въоръжени, но едва ли предполагат, че сме им устроили засада. Щом влезем вътре, колегите ми ще те отведат оттук.

Моля? Да открият огън?! Кайл понечи да се изсмее, но коленете му омекнаха.

— Разбра ли? — изръмжа Бут.

— Да. Да действаме.

Кайл тръгна самоуверено по коридора и спря пред стая 551. Натисна звънеца, пое си дълбоко въздух и се огледа. Бут и Харди дебнеха на пет метра зад него, готови да атакуват. В ръцете им проблясваха черни пистолети. От другия край на коридора приближаваха още двама агенти с извадени оръжия.

Може би трябваше да си сложа жилетка, помисли си Кайл и натисна отново звънеца. Нищо. Отвътре не се чуваше и звук. Той чувстваше, че се задушава, а стомахът му се сви на топка. Куфарчето, вече пълно с откраднати файлове, тежеше цял тон.

Кайл погледна намръщено Бут, който също изглеждаше объркан. Кайл натисна звънеца за трети път. После почука на вратата и извика:

— Отвори, Бени. Аз съм, Кайл.

Отново нищо. Той звънна още два пъти.

— Стаята е единична — прошепна Бут. В следващия миг агентите се прегрупираха и той нареди на Кайл: — Ако обичаш, отстъпи встрани. Оттегли се в края на коридора и чакай там.

Харди извади карта за влизане в стаята и я пъхна в отвора. Вратата се отключи и четиримата федерални агенти нахлуха вътре, насочвайки пистолетите си във всички посоки. Джо Бълингтън връхлетя след тях, последван от другите агенти.

Стаята беше празна. Дори там да бе имало някого, той не бе оставил никакви следи. Бълингтън излезе в коридора и извика по радиостанцията:

— Блокирайте всички изходи!

Той погледна безпомощно пребледнелия Кайл. Агентите се суетяха наоколо, нерешителни и объркани. Някои се затичаха към стълбите, други към асансьорите.

Една възрастна жена излезе от стая 562 и извика: „Пазете тишина!“, но бързо загуби кураж, когато двама навъсени агенти насочиха оръжия към нея. Тя се прибра невредима, но определено нямаше да спи цяла нощ.

— Кайл, влез тук — подкани го Бълингтън и посочи стая 551.

Кайл стисна куфарчето и изпълни заповедта.

— Изчакай ме няколко минути — добави агентът. — Моите колеги ще останат с теб.

Кайл седна на ръба на леглото и остави куфарчето между краката си. Двамата мъже затвориха вратата и прибраха пистолетите. За няколко минути Кайл си представи стотици ужасяващи сценарии. Сети се за Рой и му се обади. Адвокатът все още чакаше в кабинета си.

— Измъкнаха се — каза Кайл с тих, немощен глас.

— Как така?

— Отидохме в хотелската стая, но не заварихме никого. Изчезнали са, Рой.

— Къде си сега?

— В стая 551, хотел „Оксфорд“. Имам охрана. ФБР претърсва сградата, но едва ли ще ги открие.

— Идвам до петнайсет минути.

Докато агентите претърсваха хотела, трима техни колеги се отправиха към апартамента на Кайл в Челси. Те влязоха с неговия ключ и претършуваха жилището, което им отне четири часа. Откриха три скрити камери, подслушвателно устройство на телефона и още шест други в целия апартамент. Достатъчно материал, за да повдигнат обвинения. Федералните агенти разполагаха с неоспорими доказателства, но преди всичко трябваше да заловят заподозрените.

Рой пристигна в 11 ч. Пред хотела го посрещна Джо Бълингтън и го преведе през фоайето. Сградата все още бе блокирана, всяка стая се претърсваше, гостите недоволстваха, а на рецепцията цареше пълен хаос.

— Как е Кайл? — попита веднага Рой.

— Доста объркан — отвърна Бълингтън. — Да се качим по стълбите. Асансьорите са спрени. По дяволите, всички сме адски объркани.

Следващият въпрос на Рой дойде напълно очаквано.

— Какво стана?

— Не знам, Рой. Много е странно.

Кайл седеше на ръба на леглото и продължаваше да стиска куфарчето между краката си. Още беше с шлифера си. Взираше се в пода и не обръщаше внимание на двамата агенти, които го пазеха. Рой сложи ръка на рамото му, коленичи пред него и попита:

— Добре ли си, Кайл?

— Да.

Младежът се успокои, като видя познато лице.

Бълингтън разговаряше по телефона. След като приключи, се обърна към Кайл.

— На втория етаж има свободен апартамент. По-лесен е за охраняване и доста по-голям. Да се преместим там.

На излизане Кайл промълви на адвоката си: