Джон Гришам - Изнудването

— Чу ли, Рой? По-лесен за охраняване. Вече се налага да ме пазят навсякъде.

— Не се тревожи, Кайл.

Апартаментът се състоеше от три стаи. Една от тях бе превърната в кабинет — с бюро, факс, безжичен интернет, няколко удобни стола и малка заседателна маса в ъгъла.

— Ще свърши работа — каза Бълингтън.

После свали шлифера и сакото си, сякаш се канеше да остане дълго време там. Кайл и Рой последваха примера му. Седнаха на масата, а двамата по-млади агенти застанаха до вратата.

— Ето с какво разполагаме до момента — продължи Бълингтън. — Стаята е била резервирана днес следобед от мистър Рандъл Кар. Използвал е псевдоним и фалшива кредитна карта. Около 20:45 ч. мистър Кар се е появил сам в хотела с малка чанта и черно куфарче. Казал е на рецепционистката, че тъкмо пристига от Мексико Сити. Гледахме записа от видеокамерите. Мъжът е Бени, без дегизировка. Качил се е горе и според данните от електронната карта е влязъл в стая 551 в 20:58 ч. Осемнайсет минути по-късно е отворил отново вратата и очевадно е напуснал сградата, тъй като никой не е влизал в стаята след това. Не са го видели да излиза от хотела. В коридорите и фоайето са поставени видеокамери, но до момента не откриваме нищо. Той просто е изчезнал.

— Разбира се, че е изчезнал — каза Кайл. — И няма да го хванете.

— Опитваме се.

— Какви документи свали, Кайл? — попита Рой.

— Само файлове от категория А. Прехвърлих ги пет-шест пъти. Не съм докосвал другите папки.

— И всичко мина добре?

— Поне докато бях в стаята.

— Кога започна с трансфера на данни? — попита Бълингтън.

— Към 20:45 ч.

— А кога се обади на Бени?

— Малко преди 22 ч.

Бълингтън се замисли за миг и установи очевидното.

— Бени е изчакал да получи сигнал и е дошъл в хотела, щом е разбрал, че сваляш файловете. Избягал е осемнайсет минути по-късно. Нещо не се връзва.

— Защото не познаваш Бени — заяви Кайл.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бълингтън.

— Явно някой му е съобщил за малкия ни план. Не съм бил аз, нито моят адвокат. В случая сте замесени единствено ти, ФБР, мистър Уингейт и неговият екип от Министерството на правосъдието. В момента нямаме представа кой ни е издал и вероятно никога няма да узнаем. Независимо от всичко Бени е бил информиран и е решил да се подиграе с нас. Знаел е, че ще ви заведа при него. Всичко е било нагласено. Сигурно сега се е скрил наблизо, наблюдава как стотина федерални агенти претърсват хотела и се превива от смях.

Бълингтън се изчерви. Внезапно напусна стаята, за да се обади спешно по телефона.

— Успокой се, Кайл — каза тихо Рой.

Кайл сключи ръце на тила и се приведе напред. Продължаваше да придържа куфарчето между краката си. Затвори очи и се опита да разсъждава трезво, но не постигна особен резултат. Рой го изгледа, отиде до минибара и извади две бутилки вода.

— Трябва да поговорим — каза той и подаде едната бутилка на Кайл. — Необходимо е да вземем бързо решение.

— Добре. Какво ще правим с проклетото нещо? — попита Кайл и потупа куфарчето. — „Скъли“ не се нуждае от него, защото документите не са секретни. Все още не са загубили нищо. Техните файлове си остават недокоснати.

— ФБР ще го поиска като доказателство.

— Срещу кого?

— Срещу Бени.

— Срещу Бени? Бени изчезна, Рой. Чуй ме. Никога няма да го открият, защото е много по-умен от тях. Няма да го арестуват, нито ще го осъдят. В момента Бени най-вероятно се намира на борда на някой частен самолет и се чуди кой от петнайсетте фалшиви паспорта да използва.

— Не можем да бъдем сигурни.

— Защо не? Нима Бени не ни надхитри тази вечер? Той има редица високопоставени приятели. Може би не тук, в Ню Йорк, а във Вашингтон. Твърде много хора бяха замесени, Рой — и от ФБР, и от Министерството на правосъдието. Слуховете се разпространяват бързо. Планове, разрешителни, срещи по високите етажи, все повече въвлечени агенти. Допуснах грешка.

— Нямаше друг избор.

— Имах няколко алтернативи. Но явно съм избрал погрешната.

— Какво ще стане с работата ти в адвокатската фирма?

— И тя ще отиде по дяволите. Какво ще ме посъветваш? Все пак плащам за услугите ти, макар и да ползвам отстъпка.

Двамата се усмихнаха вяло. Рой отпи от водата, избърса устни с ръкава на ризата си и се приведе към Кайл. Агентите пазеха на вратата.

— Можеш да не казваш нищо. Просто отиди утре на работа и се дръж така, сякаш нищо не се е случило. Документите са на сигурно място. Не е изтекла информация от фирмата. Виж, Кайл, ти никога не си възнамерявал да предадеш каквото и да било на Бени. Беше принуден да свалиш някои файлове, за да улесниш ареста му. Което така и не се случи. Никой от фирмата не подозира. Ако разследването пропадне, никога няма и да разберат.