Джон Гришам - Изнудването

— Но планът ни беше да заловим Бени, да признаем всичко пред „Скъли“ и да помолим за прошка. Нещо от сорта на банков обирджия, който връща откраднатите пари и се извинява за стореното. Нашият случай е по-заплетен, разбира се.

— Искаш ли да останеш във фирмата, Кайл?

— Още в деня, когато влязох в кабинета ти, знаех, че ще напусна „Скъли и Пършинг“.

— Сигурно има начин да запазиш позицията си.

— Приех работата, защото Бени беше опрял пистолет в главата ми. Сега оръжието е друго, но поне се отървах от изнудвачите. Ако записът излезе наяве, ще се почувствам неловко, но нищо повече. Искам да се махна от фирмата.

Една радиостанция избуча в хола и агентите подскочиха. Но очевидно нямаше новини, тъй като тя скоро затихна.

Кайл най-накрая остави куфарчето и изпъна крака. Обърна се към адвоката си и каза:

— Ти си съдружник в голяма фирма. Какво би направил, ако някой от подчинените ти забърка такава каша?

— Бих го уволнил на момента.

— Именно. Едва ли ще проявиш търпение да го изслушаш. Как очакваш шефовете да ми имат доверие след тази случка? Хиляди новаци чакат на опашка за мястото ми. Но има и още нещо, Рой. Нещо, което съм длъжен да призная пред „Скъли“. — Кайл погледна към хола, където охранителите бяха пуснали телевизора. — Аз не съм единственият шпионин. Бени знаеше твърде много. Вероятно разполага с друг информатор във фирмата. Трябва да им кажа.

Пред вратата се чу раздвижване. Двамата агенти бързо изключиха звука на телевизора и скочиха от местата си. Кайл и Рой се изправиха, когато в стаята влезе Бълингтън в компанията на няколко човека. Най-важният сред тях беше мъж на около шейсет години с къса посивяла коса, изискан костюм и осанка на човек, който държи нещата под контрол. Бълингтън го представи като мистър Марио Делано, изпълнителен директор на нюйоркския офис на ФБР.

Той се обърна едновременно към Кайл и Рой:

— Господа, очевидно мистър Бени Райт е напуснал сградата. Изправени сме пред сериозен проблем. Нямам представа откъде е изтекла информация, но мога да ви уверя, че не е от моето обкръжение. Това едва ли ще ви успокои. В момента претърсваме усилено целия град — железопътни гари, летища, метростанции, хеликоптерни площадки и магистрали. Всеки агент от моя офис участва в издирването.

Кайл не се впечатли особено. Сви рамене, сякаш му се искаше да каже: „Голяма работа. Нали ви влиза в задълженията?“

— Налага се да напуснете града, мистър Макавой — продължи Делано. — Предлагам да ви поставим под федерална защита за няколко дни, докато нещата се поуталожат. Така ще имаме време да открием Бени Райт.

— А ако не успеете? — попита Кайл.

— Ще обсъдим това по-късно. На летище „Титърбъро“ ви чака малък самолет. До половин час ще сте там. Ще ви осигурим денонощна охрана, докато ситуацията не се промени.

Непоколебимият глас на Делано подсказваше, че опасността е огромна. Кайл не можеше да се противопостави. Изведнъж се превръщаше не само в двоен агент, но и в основния свидетел на правителството, в случай че хванеха Бени. Щом той и хората му бяха убили Бакстър само за да го държат настрана от Елейн, какво ли щяха да причинят на Кайл?

— Да тръгваме — нареди Делано.

— Искам да поговоря насаме с клиента си — помоли Рой.

— Разбира се — отвърна Делано, щракна с пръсти и стаята се опразни.

Рой затвори вратата и се обърна към Кайл.

— Ще се обадя на „Скъли“ и ще скалъпя някакво извинение.

Кайл извади фирмения си телефон.

— Няма нужда. Ще звънна на Дъг Пекам, за да си взема болнични. Бени така и не успя да се добере до този телефон.

— Добре. Ще взема със себе си куфарчето.

— Само не го давай на федералните агенти.

— Няма.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Постъпи правилно, Кайл.

— Но нямаше особен ефект.

— Ти не им предостави нищо. Не предаде доверието на клиента.

— Ще говорим друг път.

— Пази се.

В четвъртък Джон Макавой се наслаждаваше на спокойната утрин в кабинета си, когато една от секретарките му съобщи, че двама господа от ФБР искат да говорят с него. Те влязоха набързо в кабинета му, представиха се и показаха значките си.

— Кайл добре ли е? — попита Джон.

— Да — отвърна агентът на име Халси. Другият, Мърдок, кимна утвърдително.

— Какво се случи?

— Кайл спомена, че сте знаели за плановете му да предаде своя резидент — каза Халси.

— Да, така е. Какво се случи?

Двамата агенти пристъпваха нервно от един крак на друг. Мърдок взе думата.