Джон Гришам - Изнудването

— Мисля, че е федерална защита.

— Не си сигурен ли, Тод? Я стига. Щом съм под федерална защита, значи съм заподозрян. Така ли е, Тод?

Агентът отново сви рамене.

— Не съм заподозрян, а свидетел. При това не съм давал съгласието си да ме включвате в програмата за защита на свидетели. Според моя адвокат, с когото разговарях току-що, мога да си тръгна, когато поискам. Какво ще кажеш, Тод?

— Помниш ли автоматите, за които спомена преди малко? Разполагаме с шест в тази къща.

— Значи е по-добре да остана.

— Точно така.

— В момента е едва обяд. Какво ще правим?

Бари стоеше наблизо, без да изпуска и дума от разговора. Приближи се до масата с голяма кутия в ръце.

Беше пълна с всякакъв вид игри, оставени от собствениците на къщата.

— Имаме „Монопол“, „Риск“, карти, „Скрабъл“ и китайска дама. Избери си нещо, Кайл — каза Бари.

Кайл огледа кутията.

— Нека бъде „Скрабъл“.

Болестта на Кайл се проточи до петък. Въпреки че демонстрираше съчувствие, Дъг Пекам се интересуваше дали Кайл не усеща някакво „подобрение“. Адвокатите в „Скъли“ бяха засипани с още работа по делото „Трайлон“ и се нуждаеха от всеки член на екипа. Съчувствието на Пекам не се простираше дотам да пита Кайл къде се намира, какви лекарства взема или кой се грижи за него. Част от плана на Кайл беше твърдението, че заболяването е „силно заразно“. Тъй като в Ню Йорк върлуваше грипна епидемия, историята звучеше съвсем достоверно. Дейл също му повярва, но определено прояви повече загриженост.

В ранния следобед температурата достигна двайсет и шест градуса и на Кайл му омръзна да стои в къщата.

— Искам да се поразходя — каза той на Тод. — Ще подготвите ли плажа?

— С удоволствие. В коя посока ще тръгнеш?

— На изток. Към Маями.

— Ще повикам момчетата. И бездруго умират от скука.

Кайл се разхожда в продължение на един час, а по пътя си срещна по-малко от десетина души. На трийсет метра зад него вървяха двама от охранителите — мъж и жена, които даваха вид на влюбена двойка, но всъщност носеха слушалки и пистолети.

Докато вървеше по пясъка и слушаше музика, Кайл зърна група хора под един навес от изкуствена тръстика, част от семейния хотел „Гейтър“, построен в стил 50-те години на миналия век. В евтиния комплекс имаше малък басейн. Като цяло доста потискащо място, но единственото, пред което се забелязваше някакво оживление. За да подразни своите преследвачи, Кайл се отдалечи от брега, мина между две малки дюни и седна в бар „Педро“. От тонколоните се носеше песен на Джими Бъфет, описваща живота в банановите републики. Барманът забъркваше коктейли с ром. Кайл преброи още седем посетители — всички над шейсет години и с наднормено тегло. Веднага дочу северняшкия им акцент. Очевидно бяха едни от първите курортисти.

Кайл си поръча коктейл и пура. Погледна към дюните и съзря двамата си охранители, които изглеждаха объркани и се чудеха какво да направят. Само след минута от предната част на хотела се появи друг агент. Той мина през открития бар, намигна на Кайл и продължи напред. Тук сме, приятелче.

Кайл отпи от коктейла и се наслади на пурата, опитвайки се да се успокои. Нямаше защо да се тревожи. Беше просто един уморен адвокат, отдал се на заслужена почивка.

В Ню Йорк обаче го чакаха още хиляди задачи.

След като прекара три дни под строга охрана, Кайл изгуби търпение. Самолетът „Лиърджет“ кацна на летище „Титърбъро“ малко след шест вечерта в събота, 6 декември. По настояване на Кайл ФБР го настани в хотелски апартамент в „Трайбека Гранд“, между Уокър Стрийт и Уайт Стрийт, близо до Гринич Вилидж. Кайл помоли агентите да останат във фоайето и коридорите. Беше му омръзнало от пресилените мерки за сигурност.

Дейл пристигна точно в осем. След като бе докарана от двама агенти, тя се промъкна през служебния вход на хотела. Когато останаха насаме, Кайл реши да й разкаже всичко, като започне с мнимата болест и се върне назад. Разговорът се проточи дълго. Подобно на Рой Бенедикт и Джон Макавой, Дейл не можеше да повярва на историята. Двамата си поръчаха омари и скъпо бяло вино за сметка на правителството и продължиха да си приказват. Кайл смяташе да напусне фирмата, но не беше сигурен какво ще прави после. Дейл имаше същите планове и се подготвяше за по-спокоен живот в Провидънс. Кайл искаше да обсъдят бъдещето й, но Дейл държеше първо да приключат с миналото му. Историята й се стори вълнуваща, абсурдна и страховита. Тя не спираше да го пита защо не й е казал по-рано, а Кайл обясни, че не е говорил за това с никого.