Джон Гришам - Изнудването

Бени му подаде два листа.

— Някои от тези неща звучат ли ти познато? — попита Найджъл.

— Не.

— Тук е описано всичко — подчерта Бени. — Самото ядро на проучванията, превърнало се в ябълката на раздора. Ще успееш, Кайл.

— Благодаря ти за доверието.

Найджъл извади предавателя и го подаде на Кайл.

— Да видим как ще се справиш.

Кайл стана бавно, наведе се над компютъра, провря ръката си през кабелите и с известно усилие пъхна предавателя в USB порта. После седна и каза:

— Няма начин да успея.

— Напротив — възрази Бени. — Използвай главата си.

— В момента тя е напълно празна.

Найджъл се доближи до синята кутия.

— Софтуерът е мое дело. След като си сложил предавателя, трябва да се наведеш и да натиснеш този малък бутон. Скриптът автоматично локализира компютъра и стартира свалянето на базата данни. Всичко ще стане много бързо, Кайл. Можеш да направиш кратка почивка или да отидеш до тоалетната. Преструвай се, че вършиш рутинната си работа. Междувременно малкото устройство ще изтегли документите.

— Гениално — заяви Кайл.

Бени извади черно куфарче, наподобяващо това на Кайл — с къс кожен капак и закопчалка от едната страна. Имаше три отделения. Средното бе подплатено специално за пренасяне на лаптоп. Имитацията бе осеяна с няколко драскотини, а в специален прозрачен джоб се виждаше визитната картичка на Кайл от „Скъли и Пършинг“.

— Ще ползваш това куфарче — каза Бени.

Найджъл повдигна внимателно синята кутия и я сложи в средното отделение.

— Щом разкопчаеш куфарчето — каза Найджъл, — приемникът вече ще бъде на мястото си. Ако поради някаква причина се наложи да прекратиш операцията, просто затвори куфарчето и натисни този бутон. То ще се заключи автоматично.

— Да прекратя операцията?

— Казвам го, за да се подсигурим, Кайл.

— Чакайте малко. Да приемем, че ситуацията излезе извън контрол. Може някой да ме забележи или пък при трансфера на документите да се включи алармата на някой суперкомпютър, за чието съществуване дори не подозираме. Какво да правя тогава? Да заключа куфарчето и да грабна предавателя? А после? Да избягам от стаята като крадец, хванат на местопрестъплението? Къде по-точно да отида, Найджъл? Някакви идеи, Бени?

— Спокойно, Кайл — отвърна резидентът и се усмихна насилено. — Много е лесно. Ще се справиш.

— Няма да се включат никакви аларми, Кайл — добави Найджъл. — Софтуерът е твърде добре изпипан. Повярвай ми.

— Ще престанеш ли да го повтаряш?

Кайл отиде до прозореца и се загледа в небостъргачите на Манхатън. Беше вторник, девет и половина вечерта. Не бе ял нищо от 11:30 ч., когато двамата с Тейбър хапнаха набързо във фирмения ресторант. Но гладът не беше основното му притеснение в момента.

— Готов ли си, Кайл? — провикна се Бени през стаята, опитвайки се да го нахъса.

— По-готов отвсякога — отвърна той, без да се обръща.

— Кога ще действаме?

— Колкото се може по-скоро. Искам всичко да свърши. Утре ще се отбия няколко пъти в стаята, за да проверя колко е оживено. Предполагам, че ще е най-подходящо да сваля документите утре, към осем вечерта. Хем ще е достатъчно късно, хем ще приключа навреме, освен ако охраната не ме застреля.

— Някакви въпроси за оборудването? — попита Найджъл.

Кайл се върна при масата и се загледа в компютъра. Сви рамене и каза:

— Не, всичко изглежда достатъчно просто.

— Страхотно. Само още нещо, Кайл. Синята кутия излъчва радиосигнал, така че ще знаем с точност кога сваляш документите.

— Необходимо ли е?

— Просто те наблюдаваме. Ще бъдем съвсем наблизо.

Кайл отново сви рамене.

— Правете, каквото искате.

Синята кутия все още се намираше в куфарчето. Найджъл го подаде внимателно на Кайл, сякаш беше бомба. Кайл прехвърли нещата от собственото си куфарче и когато вдигна новото от масата, се учуди на тежестта му.

— Тежко е, нали, Кайл? — попита Найджъл, който следеше всяко негово движение.

— Доста.

— Не се тревожи. Подсилили сме дъното. Няма да се скъса, докато ходиш по Броуд Стрийт.

— Моето ми харесва повече. Кога ще си го получа обратно?

— Скоро, Кайл. Скоро.

Кайл облече шлифера си и тръгна към вратата. Бени го последва с думите:

— Успех, Кайл. Почти стигнахме до края. Вярваме в теб.

— Вървете по дяволите — отвърна Кайл и излезе от стаята.

Куфарчето му се стори още по-тежко след кратката безсънна нощ. Когато го вдигна от задната седалка на таксито в сряда сутринта, Кайл наистина пожела дъното да се скъса и синята кутия да се разбие на хиляди парченца. Така изобретението на Найджъл щеше да изчезне завинаги. Кайл не можеше да предвиди последствията, но всеки друг сценарий изглеждаше по-примамлив от този, който Бени бе измислил.