Джон Гришам - Изнудването

— Най-накрая почина. Живя в инвалидна количка почти петдесет години. Тъжна история. Но да се върнем на въпроса ми. Не искам да изпадаме в носталгия по миналото.

— Не, не мисля, че подслушват къщата или кантората ти, но съществува такава вероятност. Тези типове следят жертвите си и разполагат с неограничен бюджет. Подслушването е лесна работа. Питай мен. Вече съм експерт. За половин час мога да сглобя самоделно подслушвателно устройство с помощта на няколко предмета от магазина за електроника.

— И как придоби такива познания?

— Изчетох доста книги и наръчници. В Манхатън има една страхотна книжарница за шпионска литература. Отбивам се там, когато успея да се измъкна от преследвачите.

— Всичко ми звучи абсолютно невероятно, Кайл. Ако не те познавах добре, щях да помисля, че си откачил. Говориш като шизофреник. Като някои мои клиенти.

— Все още не съм изгубил разсъдъка си, но се научих да действам предпазливо и да провеждам важни разговори на открито.

— Подслушват ли апартамента ти?

— О, да. Знам за поне три подслушвателни устройства в жилището ми. Едното е във вентилационния отвор над канапето в дневната. Другото е скрито на стената в спалнята, точно над шкафа. Третото е в облицовката на кухненската врата. Нямам възможност да ги разгледам отблизо, защото в дома ми има поне три малки камери, които ме следят непрекъснато. Но аз не си седя много вкъщи. Открих устройствата, като се преструвах, че върша всякакъв вид домакинска работа — почистване на отдушника, миене на прозорците, търкане на пода. Мястото е истинска дупка, но е доста чисто.

— А телефонът ти?

— Все още съм със стария от университета. Знам, че го подслушват, но не го смених, за да не се усъмнят. Прокарах си и стационарен телефон в апартамента, който вероятно също се подслушва. Не съм го проверил заради камерите. Ето защо го ползвам само за безобидни неща — поръчвам си пица, говоря с хазяина или се обаждам в автосервиза. — Кайл извади фирмения телефон от джоба си. — От „Скъли“ ни ги раздадоха първия ден. Убеден съм, че този е сигурен.

— Въпросът е защо е в теб в Деня на благодарността.

— По навик. В момента е изключен. За важни разговори ползвам служебните телефони в офиса. Ако са способни да подслушват и тях, здравата съм загазил.

— Ти вече си загазил, синко. Трябваше да ми разкажеш всичко преди месеци.

— Така е. Можех да постъпя по различен начин, но не знаех какви ще бъдат последствията. Бях уплашен. И все още съм.

Зак спря до един противопожарен кран. Джон запали нова цигара. Вятърът се усили и понесе падналите листа около тях. Вече се беше стъмнило, а тепърва щяха да ходят на вечеря у Зоуи.

Двамата обиколиха квартала и поговориха за бъдещето.

Адвокатите, дръзнали да напуснат офиса за празника, се завърнаха с гръм и трясък в ранната съботна утрин. Почивката им се бе отразила освежаващо, въпреки че се чувстваха още по-изморени от дългия път. А и отсъствието им означаваше по-малко заработени часове.

Кайл започна да отчита времето точно в осем часа, когато влезе в тайната стая на осемнайсетия етаж и седна пред един от компютрите. В помещението присъстваха още четирима колеги от екипа „Трайлон“, потънали в безкрайни юридически справки. Кайл кимна на двама от тях, но никой не продума. Той носеше джинси и спортно вълнено сако, а в ръка държеше черното си куфарче, което вече изглеждаше леко изтъркано. Беше го купил от един магазин на Пето Авеню, седмица преди да постъпи на работа. Всички във фирмата имаха черни куфарчета.

Той го остави на пода, точно под белия компютър, който бе възхитил стария му приятел Найджъл. Извади бележник и папка и не след дълго работното му място придоби съвсем автентичен вид. След няколко минути Кайл свали сакото, преметна го върху облегалката на стола и запретна ръкави. В момента „Трайлон“ плащаше на „Скъли“ допълнителни четиристотин долара на час.

Кайл се огледа набързо из стаята и забеляза още едно куфарче. Всички други колеги бяха оставили връхните си дрехи в своите кабинети на по-горните етажи. Часовете минаваха, а Кайл потъна във футуристичния свят на свръхзвуковия бомбардировач Б-10 и инженерите, които го бяха конструирали.

Единственото предимство на тайната стая беше абсолютната забрана за ползване на мобилни телефони. След няколко часа Кайл реши да си почине и да провери имейлите си. Очакваше най-вече съобщение от Дейл, която не се бе появила на работа в тази слънчева сутрин. Той отиде в кабинета си, затвори вратата — безобидно нарушение на фирмения правилник — и й звънна на личния мобилен телефон.