Джон Гришам - Изнудването

— Добро утро. Слагам начало на седмичната ни сесия. Моля, бъдете кратки в изказванията си. Срещата ще продължи само час.

Никой не се съмняваше, че ще приключат точно в осем.

Кайл седна възможно най-далеч от Ръш. Сведе глава и започна ожесточено да си води бележки, които самият не бе в състояние да разчете. Осемте съдружници на масата се изредиха да дават подробна информация за внесените в съда молби, последните битки за документи и специалисти, както и съответните тактически ходове на ЕПЕ и „Бартин“. Дъг Пекам представи първия си доклад, свързан със сложна молба за предоставяне на доказателства на отсрещната страна. Кайл и другите адвокати едва не заспаха от скука.

Но той остана буден. Докато водеше записки, си повтаряше, че не бива да се смее на цялата тази абсурдност. Кайл беше шпионин, внедрен от своя резидент, а пред него се разкриваха тайни — толкова важни, че не можеше да осмисли реалната им стойност. Но очевидно те бяха достатъчно ценни, за да послужат като мотив за убийство.

Кайл вдигна очи, когато Изабел Гафни взе думата. Не се заслуша в коментара й, а погледна към далечния край на пистата за боулинг, откъдето Уилсън Ръш сякаш го зяпаше. Може би Кайл се лъжеше. Делеше ги голямо разстояние, а старият мъж носеше очила за четене, така че бе трудно да се определи към кого точно гледа.

Как би реагирал мистър Ръш, ако научеше истината? Какво щяха да сторят стотиците съдружници и адвокати от „Скъли“, ако разкриеха младия Кайл Макавой, бивш главен редактор на „Правен журнал“ в Йейл?

Последствията можеха да бъдат ужасяващи. Сърцето на Кайл се разтуптя при мисълта за мащабността на конспирацията. Устата му пресъхна и той отпи от изстиналото кафе. Искаше му се да хукне към вратата, да изчезне от сградата и да се втурне като обезумял по улиците на Ню Йорк.

През обедната почивка Кайл използва подземния изход, за да се промъкне до кабинета на Рой Бенедикт. Поговори с него няколко минути, след което Рой му съобщи, че иска да го запознае с двама души. Първият беше приятелят му от ФБР, а вторият — старши адвокат от Министерството на правосъдието. Кайл се съгласи неохотно и те влязоха в съседната заседателна зала.

Федералният агент се казваше Джо Бълингтън. Беше симпатичен, с чаровна усмивка. Здрависа се приятелски с Кайл. Човекът от министерството, Дрю Уингейт, беше кисел и явно не обичаше да се ръкува. Четиримата заеха места около малката заседателна маса — Кайл и Рой от едната страна, държавните служители — от другата.

Рой веднага пое инициативата.

— Първо ни кажи с колко време разполагаш, Кайл.

— С около час.

— Вече разказах всичко на господата. Проведохме десетина разговора с мистър Бълингтън и мистър Уингейт, а сега предлагам да обсъдим ситуацията. Джо, кажи ни какво научи за Бени Райт.

Продължавайки да се усмихва, Бълингтън сключи ръце и кимна.

— Да, разбира се. Въведохме снимката на непознатия в нашата система. Няма да ви губя времето с подробности, но трябва да знаете, че разполагаме с доста модерни компютри, в които се съхраняват дигитални изображения на милиони хора. Когато вкараме снимката на някой заподозрян, компютрите претърсват цялата база данни и накрая винаги намират човека. Но при мистър Райт, или както всъщност се казва, не открихме нищо. Никакво съвпадение или следа. Впоследствие изпратихме снимката на ЦРУ, които предприеха подобно търсене. Различни компютри и програми, но същия резултат. Нищо. Честно казано, останахме доста изненадани. Бяхме убедени, че ще идентифицираме мъжа.

Кайл бе по-скоро разочарован, отколкото изненадан. Беше чел за суперкомпютрите, използвани от разузнавателните служби, а и след толкова време много искаше да научи истинската самоличност на Бени.

Бълингтън продължи с малко по-жизнерадостен тон.

— Найджъл е друг случай. Вкарахме вашия фоторобот в системата, без да постигнем особен резултат. ЦРУ обаче откри човек, който отговаря на това описание. — Бълингтън отвори една папка, извади голяма черно-бяла снимка и я подаде на Кайл, който веднага разпозна Найджъл.

— Той е.

— Чудесно. Истинското му име е Дери Хобарт. Роден в ЮАР, израснал в Ливърпул, обучен като технически специалист в британското разузнаване. Изхвърлили го преди десет години, тъй като проникнал в тайни файлове на някакви богаташи в Швейцария. Смятат го за един от най-талантливите хакери в света. Но всъщност е истински престъпник. Наемник, издирван от полицията в поне три страни.