Джон Гришам - Изнудването

— Каква информация сте предали на тези хора? — попита Уингейт.

Думите му прозвучаха укорително. Кайл погледна към адвоката си, който кима и заяви:

— Отговори, Кайл. Никой не разследва теб. Не си сторил нищо нередно.

— Описах им оборудването в компютърната стая. Общи сведения, достатъчни, за да задоволят любопитството им. Не съм предавал важна информация.

— Както и да е — продължи Бълингтън. — Другите два фоторобота не доведоха до резултат. Но ако съм разбрал правилно, тези мъже само ви следят и не са толкова важни.

— Така е — потвърди Кайл.

— Вашият фоторобот на мистър Хобарт е забележителен, Кайл — каза Бълингтън.

— Направих го с помощта на един уебсайт. Казва се QuickFace.com. Не е толкова сложно.

— Какъв е следващият ви ход? — попита Уингейт.

— Ще се срещна с тях утре вечер, за да им предам следващата информация. Планът им е по някакъв начин да проникна в системата, да сваля или да запиша документите и да им ги предоставя. Нямам идея как ще стане. Компютърната система изглежда напълно защитена.

— Кога трябва да го направите?

— Още не са ми казали, но имам чувството, че ще е скоро. Бих искал да ви задам един въпрос.

Бълингтън и Уингейт не реагираха. Затова Кайл продължи.

— Кои са тези хора? За кого работят?

Бълингтън се усмихна широко и сви рамене.

— Наистина не знаем, Кайл. Хобарт е същинска уличница, която обикаля света и се продава на всеки. Нямаме представа откъде е Бени. Според вас не е американец, така ли?

— Не говори като такъв.

— Без да узнаем самоличността му, не можем да предположим за кого работи.

— В първата ми среща с Бени през февруари участваха поне още петима агенти. Сигурен съм, че бяха американци.

Бълингтън поклати глава.

— Вероятно са наемници, Кайл. Престъпници, които изпълняват мръсни поръчки и продължават напред. Съществува цял подземен свят, пълен с бивши ченгета, агенти и военни, уволнени от служба поради някаква причина. Повечето, така или иначе, не се вписват в нормална среда. Обучени са от тайни организации и продължават да работят в сянка. Биха се продали на всеки, който им плати. Петимата, за които говорите, вероятно са нямали представа с какво се занимава Бени.

— Ще хванете ли убийците на Бакстър Тейт?

Усмивката на агента изчезна. И двамата служители изглеждаха мрачни и объркани. Накрая Бълингтън каза:

— Първо трябва да заловим Бени. С негова помощ ще се доберем до големите клечки, които му плащат. Накрая ще стигнем и до физическия извършител. Но ако Бени е професионалист, какъвто изглежда, шансовете да издаде някого са доста малки.

— Как ще хванете Бени?

— Това е лесната част. Вие ще ни отведете при него.

— Ще го арестувате ли?

— О, да. Имаме достатъчно основания — подслушване, изнудване, заговор. Ще вкараме двамата с Хобарт зад решетките и никой федерален съдия на света няма да ги отърве. Вероятно ще се наложи да преместим Бени в таен затвор извън Ню Йорк, за да започнем с разпитите.

Мисълта как Бени седи завързан на стол, докато два питбула му се зъбят насреща, допадна на Кайл.

Рой прочисти гърло, погледна часовника си и каза:

— Извинете ни, но трябва да говоря с Кайл. Ще ви звънна по-късно.

Кайл се изправи, ръкува се с двамата и последва адвоката си към кабинета. Рой затвори вратата и попита:

— Е, какво мислиш?

— Вярваш ли им? — попита Кайл.

— Да. А ти?

— Би ли им поверил живота си?

— Да.

— Представи си следния сценарий. В страната официално има поне осемнайсет разузнавателни служби. Вероятно съществуват и други, за които не знаем. Ами ако Бени работи за някоя от тях? Ако проектът му има за цел да защити държавни тайни? Възможно ли е суперкомпютрите да не са идентифицирали образа му, защото не е трябвало да го правят?

— Доста абсурден сценарий, Кайл. Безкомпромисен агент, който работи за Съединените щати, а същевременно шпионира американска фирма и убива свои съграждани? Едва ли.

— Знам, че звучи абсурдно, но когато човек се превръща в потенциална мишена, въображението му става учудващо богато.

— Успокой се. Само така ще се измъкнеш невредим от ситуацията.

— Вероятно няма да успея.

— Напротив. Ще напредваме с малки крачки. Не изпадай в паника.

— През последните девет месеца съумях да запазя самообладание, но вече съм на края на силите си.

— Не е така. Спокойно. Трябва да се доверим на тези хора.

— Ще ти се обадя утре.

Кайл взе кафявия си шлифер и излезе от кабинета.