Джон Гришам - Изнудването

Двамата се бяха чули набързо по телефона и Кайл се чувстваше неспокоен заради плана.

Рой изобщо не се тревожеше. Прочете всички материали, анализира фактите и спорните моменти, обмисли ситуацията и се приготви за действие.

— Имам приятел във ФБР — започна той. — Вярвам му безрезервно. Работихме заедно, преди да стана адвокат. И въпреки че в момента защитаваме противоположни интереси, аз му имам още по-голямо доверие. Той е важна клечка в нюйоркския офис на Бюрото.

Кайл се върна мислено към последната си среща с ФБР. Фалшивите имена и значки и дългата нощ, прекарана с Бени в хотелската стая.

— Слушам те — процеди скептично той.

— Смятам да се срещна с него и да му разкажа всичко.

— Какво очакваш да направи?

— Вече са налице редица престъпления, а предстои извършването на други. Случаят изобщо не е безобиден. Предполагам, че моят приятел ще бъде доста шокиран в началото. Може би ФБР ще се намеси.

— Значи Бени ще бъде заловен от федерални агенти?

— Да. Не искаш ли да го хванат?

— И още как. Но той е изградил огромна мрежа.

— ФБР знае как да залага капани. Понякога прецакват нещата, но като цяло постиженията им са доста добри. Постоянно си имам работа с агенти, Кайл. Знам колко са умни. Ако говоря с тях сега, те ще се задействат и ще положат основите на операцията. Способни са да мобилизират цяла армия срещу врага. А ти определено се нуждаеш от такива ресурси.

— Благодаря ти.

— Трябва ми твоето разрешение да говоря с ФБР.

— Съществува ли риск да не ми обърнат внимание?

— Да, но е малко вероятно.

— Кога ще се обадиш на твоя човек?

— Може би още днес следобед.

— Да го направим тогава — заяви непоколебимо Кайл.

Наближаваше полунощ, когато Кайл се промъкна през отключената кухненска врата на семейната къща в Йорк. Вътре беше тъмно. Баща му знаеше, че той ще пристигне късно, но Джон Макавой не оставяше нищо да наруши здравия му сън. Старото коли Зак, което обикновено не лаеше посетителите, се надигна от възглавницата си в ъгъла, за да го поздрави. Кайл го погали по главата. Беше благодарен, че Зак още е жив. Възрастта на кучето и родословното му дърво оставаха неясни. То бе подарено на баща му от един клиент като частична вноска по някакво плащане. Зак обичаше да лежи под бюрото на Джон Макавой, проспивайки всички юридически казуси в кантората. Обикновено обядваше в кухнята с някоя от секретарките.

Кайл събу мокасините си, изкачи тихо стълбите до своята стая и след няколко минути заспа дълбоко.

Пет часа по-късно Джон буквално изрита вратата и изръмжа:

— Ставай, глупчо. Ще спиш, като умреш.

Кайл намери старо термобельо и чифт вълнени чорапи в едно чекмедже, а от гардероба, където се пазеха старите му дрехи от гимназията, извади ловния си екип. Поради липсата на жена в къщата навсякъде се виждаше прах, паяжини и купища стари дрехи. Кайл откри ботушите си на същото място, където ги бе прибрал преди година.

Джон стоеше в кухнята и сякаш се готвеше за война. На масата бяха оставени три ловни пушки с оптически мерник и няколко кутии с муниции. Кайл се бе научил да ловува още като дете и знаеше, че баща му старателно е почистил пушките предишната вечер.

— Добро утро — каза Джон. — Готов ли си?

— Да. Къде е кафето?

— В термоса. Кога пристигна?

— Само преди няколко часа.

— Млад си, можеш и без много сън. Да тръгваме.

Те натовариха екипировката в новия форд пикап с двойно предаване — предпочитаното от Джон превозно средство в Йорк. Петнайсет минути след като бе изритан от леглото в Деня на благодарността, Кайл вече пътуваше в тъмната студена утрин, като пиеше кафе и отхапваше от зърнено блокче. Скоро те напуснаха градчето и пътищата станаха по-тесни.

Джон пушеше цигара, а димът излизаше през открехнатото стъкло на шофьорското място. Той не обичаше да говори сутрин. Тъй като прекарваше дните си в оживената кантора, където непрекъснато звъняха телефони и прииждаха клиенти, Джон се наслаждаваше на тишината в ранните часове.

Въпреки че още беше сънен, Кайл се възхити на откритите пространства, пустите пътища и заобикалящата ги природа. Защо изобщо живееше в големия град? Скоро те спряха пред някаква порта. Кайл слезе, за да я отвори, и двамата продължиха навътре в планината. Слънцето не се виждаше на хоризонта.

— Е, как върви любовта? — попита Кайл, опитвайки се да подхване разговор. Баща му бе споменал, че отскоро има нова приятелка.

— Горе-долу. Тя ще ни сготви вечеря днес.