Джон Гришам - Изнудването

— Става дума за най-мащабната сделка в историята на Пентагона. Най-големият иск, завеждан някога в съда.

Рой прегледа статиите и каза:

— Чувал съм за случая. Давай нататък.

Кайл добави, че го следят и подслушват, и Рой забрави за „Трайлон“ и „Бартин“.

— Само подслушването се наказва с пет години затвор според федералните закони — заяви той.

— Това е най-малкият проблем. Какво ще кажеш за убийство?

— Кой е бил убит?

Кайл му разказа набързо за Джоуи, изненадващата поява на Бакстър и желанието му да се срещне с момичето. После му показа десетина статии за покушението над Бакстър Тейт.

— Гледах го по новините — каза Рой.

— Носих ковчега на погребението миналата сряда — каза Кайл.

— Съжалявам.

— Благодаря. Ченгетата дори не предполагат кой стои зад всичко. Сигурен съм, че Бени е поръчал убийството, но извършителят потъна вдън земя.

— Но защо Бени би убил Бакстър Тейт?

Рой си водеше бележки, поглеждаше към снимката на Бени Райт и прелистваше статиите, но през повечето време просто клатеше изумено глава.

— Нямал е друг избор — отвърна Кайл. — Ако Бакстър бе успял да се извини на Елейн, никой не знае какво щеше да се случи. Представи си само: момичето откача и действително повдига обвинения срещу нас. С Джоуи и Алън Строк ни викат в Питсбърг. Животът ми е съсипан. Налага се да напусна фирмата и Ню Йорк, а Бени остава без своя шпионин.

— Но след смъртта на Бакстър видеозаписът не губи ли част от силата си?

— Да, но все още съществува. Повярвай ми, всички искаме да го забравим. Брутален е.

— Но нали не те засяга пряко?

— Вижда се единствено, че съм просто пиян глупак. По време на секса оставам извън кадър. Дори не си спомням случилото се.

— И нямаш представа как Бени се е сдобил със записа?

— Това е най-странното от всичко. През последните девет месеца непрекъснато си задавах този въпрос. Не мога да разбера как изобщо е разбрал за филма и е успял да се докопа до него. Не знам кое е по-страшно — самият запис или фактът, че е попаднал в ръцете на Бени.

Рой отново поклати глава. Стана и се протегна. Продължи да клати глава и накрая попита:

— Колко стажанти нае „Скъли и Пършинг“ миналото лято?

— Около сто.

— Вероятно Бени и неговата група са се сдобили с имената на всички тези стажанти и са ги проучили в търсене на слабо място. Когато са стигнали до твоето име в списъка, са започнали да душат около Питсбърг и „Дюкейн“. Навярно са чули за изнасилването, свързали са се с човек от полицията и са се добрали до досието по случая. Решили са да задълбочат проучването. Разследването е било приключило, така че полицаите са издрънкали повече от необходимото. Носели са се слухове за записа, но ченгетата не са могли да го открият. Бени обаче е успял.

— Аха.

— Разполага с доста пари и хора.

— Очевидно. Но въпросът е за кого работи.

Рой погледна часовника си, намръщи се и заяви:

— Имам среща в три часа.

После вдигна слушалката на телефона, изчака за миг и каза:

— Отмени срещата ми в три. Не искам никой да ме прекъсва. — Той се отпусна на стола си и се почеса по брадичката. — Съмнявам се да работи за ЕПЕ. Не ми се вярва, че конкурентна адвокатска фирма би изхарчила толкова пари, за да наруши закона. Струва ми се абсурдно.

— А „Бартин“?

— По-вероятно е. Имат адски много пари и добър мотив. От „Бартин“ със сигурност са убедени, че документите са откраднати от тях. Защо да не си ги върнат?

— Други заподозрени?

— Я стига, Кайл. Все пак говорим за военна технология. Китайците и руснаците предпочитат да откраднат онова, което сами не могат да разработят. Такива са правилата на играта. Ние се хвалим с изобретенията, а те просто ги крадат от нас.

— Но чак да използват адвокатска фирма за целите си?

— Адвокатската фирма е нищожна част от пъзела. Сигурно разполагат с шпиони и на други места. Съществуват още безброй хора като Бени, без име и постоянен адрес. Може би е опитен бивш агент от разузнаването, който сега работи самостоятелно за колосални суми.

— Бени уби Бакстър.

Рой сви рамене.

— Убийствата не са проблем за такива хора.

— Страхотно. Тъкмо бях започнал да се успокоявам.

Рой се усмихна, но челото му остана набръчкано.

— Слушай, дай ми няколко дни, за да обмисля всичко.

— Трябва да действаме бързо. Вече имам достъп до документацията и Бени потрива доволно ръце.

— Ще се виждате ли утре вечер?

— Да. В хотел „Четири сезона“ на Петдесет и седма улица. Искаш ли да се присъединиш?