Джон Гришам - Изнудването

Кайл: Не мога.

В 7:10 ч. в събота Кайл спеше дълбоко, когато някой почука на входната му врата.

— Кой е? — извика той, докато вървеше през разхвърляния хол.

— Бени — отвърна нечий глас.

— Какво искаш? — попита Кайл зад вратата.

— Донесох ти кафе.

Кайл отключи и махна веригата, а Бени влетя в апартамента. Носеше две големи картонени чаши кафе. Сложи ги на плота и се огледа.

— Каква дупка! — възкликна той. — Мислех, че изкарваш добри пари.

— Какво искаш? — сряза го Кайл.

— Не обичам да ме игнорират — отвърна гневно Бени и се обърна рязко, готов да го удари. Лицето му беше напрегнато, а очите му щяха да изскочат от злоба. Той размаха пръст пред Кайл. — Забранявам ти да ме игнорираш. Разбра ли? — изсъска той.

Кайл за пръв път го виждаше толкова ядосан.

— Успокой се.

Кайл мина покрай него и го блъсна с рамо. Отиде в спалнята, за да си облече тениска. Когато се върна в хола, Бени махаше капачетата от чашите.

— Искам да ме осведомиш за последните промени.

Най-близкото оръжие беше една евтина керамична лампа, която Кайл бе купил от магазин за стоки втора употреба. Той взе кафето, без да благодари на Бени. Погледна към лампата и си помисли дали да не я стовари върху плешивата му глава. Представи си как черепът му се разбива на парчета, а той налага гадното копеле, докато не спре да се гърчи на евтиния килим. Поздрави от стария ми приятел Бакстър. Кайл отпи от кафето и си пое дъх. Двамата стояха един срещу друг. Бени със сивия си шлифер, а Кайл с червени боксерки и измачкана тениска.

— Вчера ме зачислиха към делото „Трайлон“. Голяма новина, а? Или може би вече си разбрал?

Погледът на Бени не издаваше нищо. Той също отпи една глътка и попита:

— А тайната стая на осемнайсетия етаж? Разкажи ми за нея.

Кайл му я описа.

— Какви са компютрите?

— Производителят е неизвестен. Обикновени настолни компютри, най-вероятно разработени специално за случая. Свързани са със сървър, който е заключен в съседното помещение. Доста мощни — последен писък на техниката. В стаята са разположени видеокамери, а специалист по сигурността наблюдава всичко. Ако питаш мен, ситуацията е безнадеждна. Няма как да се открадне нещо оттам.

Бени изсумтя и се ухили подигравателно.

— Прониквали сме в много по-защитени помещения. Мога да те уверя в това. Остави всичко на нас. Софтуерът е „Звук“, нали?

— Да.

— Научи ли се да работиш с него?

— Още не. Ще отида на поредния урок по-късно днес.

— Колко документа се съхраняват там?

— Над четири милиона.

За пръв път тази сутрин на лицето на Бени изгря усмивка.

— А как се влиза в стаята?

— Отворена е седем дни в седмицата, но се заключва между десет вечерта и шест сутринта. Има само един вход, наблюдаван от поне три камери.

— Някой записва ли те при влизане?

— Не мисля. Но картата предава информация за всяко влизане и излизане.

— Дай да я видя.

Кайл неохотно донесе картата от спалнята и я подаде на Бени. Той я разгледа с прецизността на хирург и му я върна.

— Искам да посещаваш често стаята през следващите няколко дни, но не привличай излишно внимание. Влизай по различно време и оглеждай добре всичко. Ще се срещнем отново във вторник, десет вечерта. Стая 1780, хотел „Четири сезона“ на Петдесет и седма улица. Ясно ли е?

— Разбира се.

— И без изненади.

— Да, сър.

При наличието на седемдесет и осем хиляди адвокати в Манхатън изборът на един се оказа по-труден от очакваното. Кайл изготви списък, направи подробни проучвания, добави някои имена и изтри други. Той бе започнал с тайния проект скоро след пристигането си в Ню Йорк, но на няколко пъти го бе изоставял. Така и не знаеше дали наистина ще наеме адвокат, но за всеки случай искаше да си осигури добър професионалист. Убийството на Бакстър обаче промени ситуацията. Сега Кайл търсеше не просто защита, а възмездие.

Рой Бенедикт беше адвокат по наказателни дела в голяма фирма, разположена в един небостъргач непосредствено до сградата на „Скъли и Пършинг“. Местоположението на избрания юрист беше от първостепенно значение, тъй като всяка крачка на Кайл се следеше отблизо. Бенедикт отговаряше и на останалите критерии. Беше работил за ФБР, преди да запише право в Нюйоркския университет, а след дипломирането си бе прекарал шест години в Министерството на правосъдието. Разполагаше с множество контакти и все още поддържаше добри отношения със старите си колеги. Длъжностните престъпления бяха негов специалитет. Бенедикт се нареждаше между стоте най-добри адвокати в града, но не беше в челната десетка. Кайл се нуждаеше от правен съвет, а не от някой фукльо. Фирмата на Бенедикт често се явяваше в съда като опонент на „Скъли и Пършинг“. Черешката на тортата беше баскетболната му кариера в „Дюкейн“ преди двайсет и пет години. По телефона той изтъкна, че няма време и не желае да поема нови дела. Но щом Кайл спомена, че също е играл баскетбол, колегата омекна.