Джон Гришам - Изнудването

Уредиха си среща за два следобед в понеделник, но Кайл пристигна по-рано. Докато обикаляше по коридорите, веднага забеляза разликата между тази фирма и „Скъли“. Кантората беше по-малка и адвокатите не се опитваха да впечатлят посетителите с абстрактно изкуство и дизайнерски мебели. Рецепционистките не бяха толкова привлекателни, колкото тези в „Скъли и Пършинг“.

В куфарчето си Кайл носеше папка с информация за Рой Бенедикт — статистика и снимки от „Дюкейн“, биография от правни справочници и вестникарски статии, посветени на две от най-известните му дела. Той беше на четирийсет и седем години, висок почти два метра и в отлична физическа форма. Кабинетът му беше по-малък от тези на съдружниците в „Скъли“, но добре обзаведен. Бенедикт го посрещна сърдечно. Очевидно се радваше да види свой колега от Ню Йорк, който се бе състезавал за „Дюкс“.

Кайл му обясни, че не е играл много. Двамата продължиха да приказват за баскетбол и по някое време Кайл насочи разговора към същината на въпроса.

— Вижте, мистър Бенедикт.

— Викай ми Рой.

— Добре, Рой. Не мога да остана дълго, защото ме следят.

Изминаха няколко секунди, преди Рой да осмисли думите му.

— Защо някой ще следи младши адвокат от най-голямата фирма в света?

— Имам неприятности. Ситуацията е доста заплетена. Май се нуждая от адвокат.

— Занимавам се само с престъпления по служба, Кайл. На хора с бели якички. Да не си се забъркал в нещо такова?

— Още не. Но ме изнудват да извърша цял куп престъпления.

Рой почука с молива си по бюрото и се замисли.

— Наистина се нуждая от адвокат — каза Кайл.

— Първоначалната ми такса е петдесет хиляди — отвърна Рой и търпеливо изчака реакцията на Кайл.

Беше готов да се обзаложи на десет хилядарки колко изкарва Кайл като новопостъпил адвокат. Неговата фирма не се опитваше да се съревновава със „Скъли и Пършинг“ по отношение на заплащането, но не изоставаше твърде много.

— Не мога да ти платя толкова. Разполагам с пет хиляди в брой. — Кайл извади един плик от джоба си и го сложи на масата. — Дай ми малко време, и ще намеря остатъка.

— За какво се отнася случаят?

— Изнасилване, убийство, кражба, подслушване, изнудване и още няколко неща. Не мога да те запозная с подробностите, докато не се споразумеем.

Рой кимна и се усмихна.

— И някой те следи в момента?

— О, да. Наблюдават ме от началото на февруари. Всичко започна в Йейл.

— Животът ти в опасност ли е?

Кайл се замисли.

— Мисля, че да.

Във въздуха витаеха безброй въпроси и накрая любопитството на Рой надделя. Той отвори едно чекмедже и извади отвътре някакви документи. Прегледа трите листа, защипани с телбод, написа отгоре нещо с химикалка и ги плъзна към Кайл.

— Това е договор за правни услуги.

Кайл го прочете набързо. Първоначалната такса бе намалена на пет хиляди долара, а хонорарът наполовина — от 800 на 400 долара на час. Самият Кайл съвсем скоро бе приел факта, че работи срещу 400 долара на час. Сега той се превръщаше в клиента, който щеше да плати тази сума. Подписа договора и благодари на Рой.

Рой взе плика и го прибра в чекмеджето.

— Откъде ще започнем? — попита той, а Кайл се настани удобно на стола.

От плещите му падна огромен товар. Не беше сигурен дали кошмарът ще приключи, или проблемът ще се задълбочи още повече, но фактът, че е намерил събеседник, го успокои неимоверно.

Кайл затвори очи и каза:

— Не знам. Ситуацията е доста объркана.

— Кой те следи? Агенти от държавните служби?

— Не. Някакви мафиоти. Изключителни професионалисти. Нямам представа кои са.

— Защо не започнем от самото начало?

— Добре.

Кайл започна с Елейн, партито, предполагаемото изнасилване и разследването. Разказа му за Бени и неговите момчета, опитите за изнудване, видеозаписа и тайната мисия да краде документи от „Скъли и Пършинг“. Той извади една папка и нареди на масата снимките на Бени и фотороботите на Найджъл и двама от преследвачите.

— Бени Райт е псевдоним. Този тип сигурно има над двайсет имена. Говори с лек акцент, вероятно източноевропейски. Така предполагам.

Рой разгледа снимката на Бени.

— Може ли да го идентифицираме? — попита Кайл.

— Не знам. Къде се намира в момента?

— В Ню Йорк. Видях го в събота. Ще се срещнем отново утре вечер. Той е мой резидент, а аз — негов шпионин.

— Продължавай нататък.

Кайл извади друга папка и запозна Рой с конфликта между „Трайлон“ и „Бартин“, използвайки единствено информацията, публикувана в пресата. Въпреки че Рой беше негов защитник и бе положил клетва за конфиденциалност, Кайл също трябваше да остане лоялен към своя клиент.