Джон Гришам - Изнудването

— Не, благодаря. Колко време продължават срещите?

— Към десет минути, ако имам късмет. Обикновено се заяждаме и спорим, след което затръшвам вратата и напускам хотела. Преструвам се на смел, но истината е, че съм уплашен до смърт. Нуждая се от помощ, Рой.

— Попаднал си на подходящото място.

— Благодаря. Трябва да тръгвам. Тъпака ме очаква.

— Тъпака?

Кайл стана и се пресегна над бюрото. Извади един фоторобот от купчината с документи и го сложи най-отгоре.

— Запознай се с Тъпака, най-некадърния от преследвачите, които вървят по петите ми вече девет месеца. На неговия приятел му викам Глупака. И той е много зле, но не колкото Тъпака. Свикнал съм да се правя на пълен идиот и тези палячовци си мислят, че могат да ме следят със затворени очи. Така допускат доста грешки.

Кайл се ръкува с него и излезе от кабинета. Дълго след това Рой стоя до прозореца, опитвайки се да осмисли историята. Бившият главен редактор на „Правен журнал“ в Йейл беше следен по улиците на Ню Йорк от хладнокръвни мафиоти, които го принуждаваха да шпионира собствената си фирма.

Рой беше изумен от този сценарий. Усмихна се и си помисли колко много обича адвокатската професия.

Скандалното отделяне на куп адвокати имаше и своите добри страни. Възникна спешна нужда от нови съдружници. Създаваха се страхотни възможности за професионален растеж. Но най-важното за новопостъпилите юристи беше, че се освобождават кабинети.

Борбата започна веднага щом отцепниците напуснаха офиса. През уикенда Тейбър си намери самостоятелно работно място и пренесе всичките си вещи до неделя вечерта.

Кайл нямаше намерение да се мести. Беше свикнал с тясното бюро и се радваше, че работи до Дейл. От време на време, когато никой не ги гледаше, те демонстрираха близостта си. Всеки ден Кайл очакваше с нетърпение нейната поява, а Дейл го запознаваше с най-актуалните модни тенденции. Обсъждането на дрехите й му доставяше почти толкова удоволствие, колкото и събличането им.

Той остана изненадан, когато Шери Абни се появи в стаята му в понеделник следобед и го помоли да я последва. Двамата се качиха на трийсет и четвъртия етаж и подминаха десетина врати. Накрая Шери спря, влезе в една стая и заяви:

— Това е твоят кабинет.

Помещението беше дванайсет квадратни метра. Вътре имаше стъклено бюро, кожени столове, хубав мокет и прозорец с южно изложение, през който се процеждаше слънчева светлина. Кайл беше изумен, но запази самообладание.

— С комплиментите на Уилсън Ръш — каза Шери.

— Изглежда страхотно — отвърна Кайл и отиде до прозореца.

— С Кънингам ще имате обща секретарка. Кабинетът ми е в края на коридора, в случай че имаш нужда от нещо. Ще тръгвам, защото очаквам мистър Ръш.

Преместването му отне петнайсет минути. Кайл Направи четири курса до новия кабинет. По време на последния Дейл му помогна за спалния чувал и лаптопа. Тя се зарадва искрено и дори му предложи няколко идеи за интериора.

— Жалко, че нямаш канапе — заяви тя.

— Забранено е да го правим в офиса, скъпа.

— Тогава кажи кога и къде.

— Да разбирам ли, че си в подходящо настроение?

— Имам нужда да бъда обичана. Или поне желана.

— Какво ще кажеш за вечеря и бърз секс?

— А за сексмаратон и бърза вечеря?

— О, боже.

Те се измъкнаха от сградата в седем вечерта и взеха такси до нейния апартамент. Кайл тъкмо разкопчаваше ризата си, когато получи имейл на фирмения си телефон. Някакъв съдружник свикваше десетина младши адвокати за спешен проект, от който зависеше бъдещето на фирмата. Кайл пренебрегна съобщението и изгаси лампата.

За да подразни Бени Райт, Кайл закъсня четирийсет и пет минути за срещата в хотел „Четири сезона“ във вторник вечерта. Очакваше да види Найджъл и затова не се изненада, когато подчиненият на Бени го посрещна на вратата с престорена любезност.

— Кайл, стари приятелю, как си? — каза напевно той и се усмихна фалшиво.

— Страхотно. А твоето име беше?

— Найджъл.

— О, да, бях забравил. А фамилията ти?

— Съжалявам, приятелю.

— Имаш ли изобщо фамилно име, или се представяш с толкова различни самоличности, че не можеш да си спомниш коя е подходящата за случая?

— Добър вечер, Кайл — намеси се Бени и стана, сгъвайки някакъв вестник.

— Страшно се радвам да те видя, Бени.

Кайл сложи куфарчето на леглото, но не свали шлифера си.

— Е, защо ме повикахте? — попита той.

— Разкажи ни за стаята на осемнайсетия етаж — подкани го Бени, карайки по същество.