Джон Гришам - Изнудването

— А тя се казва?

— Зоуи.

— Зоуи?

— Да. Гръцко е.

— Да не е от Гърция?

— Не, майка й е оттам. Баща й е с английски корени. Зоуи има смесен произход. Като повечето от нас.

— Готина ли е?

Джон изтръска пепелта от цигарата през прозореца.

— Щях ли да излизам с нея, ако не беше готина?

— Да. Още си спомням Рода. Ужасна грозотия.

— Рода беше секси. Ти просто не оцени красотата й.

Пикапът мина през неравност по чакълестия път и те подскочиха.

— Откъде е Зоуи?

— От Рединг. Защо питаш?

— На колко години е?

— На четирийсет и девет. И е много секси.

— Ще се ожените ли?

— Не знам. Обсъждали сме го.

Чакълената настилка премина в черен път. Джон паркира до една ливада и изгаси фаровете.

— Кой е собственикът на тази земя? — попита тихо Кайл, докато двамата вземаха пушките си.

— Бившият съпруг на Зоуи, но тя получи имота след развода. Осемстотин декара, гъмжащи от елени.

— Стига бе.

— Истина е. Можем да ловуваме съвсем легално.

— Ти ли уреди развода?

— Да, преди пет години. Но започнахме да се срещаме едва миналата година. Или по-миналата, не си спомням точно.

— Ще ловуваме в имота на Зоуи?

— Да, тя няма нищо против.

Ето какво означава да си адвокат в малък град, помисли си Кайл. В продължение на двайсет минути двамата вървяха безмълвно през гората. Когато първите слънчеви лъчи огряха тясната долина пред тях, те спряха под един бряст.

— Миналата седмица Бил Хенри застреля огромен елен ей там — каза Джон и посочи към билото. — Мястото е пълно с едри екземпляри. Щом той го е улучил, всеки друг би успял.

Сред клоните на бряста бе построена специална вишка за лов на елени. Намираше се на около шест метра от земята, а до нея водеше паянтова стълба.

— Качи се горе — подкани го Джон. — Ще бъда на друга вишка на стотина метра оттук. Стреляй само по елени. Разбра ли?

— Да.

— Разрешителното ти за лов валидно ли е?

— Май не.

— Не е страшно. Лестър още работи като лесничей. Спасих сина му от затвор преди месец. Беше се забъркал с наркотици.

Джон се отдалечи. Преди да потъне в тъмната гора, се провикна:

— И внимавай да не заспиш.

Кайл преметна пушката през рамо и изкачи стълбата. Вишката представляваше малка дъсчена платформа, закована за дървото. Като всички останали и тази не беше особено удобна. Кайл се намести върху нея, облегнал гръб на дървото, и заклати крака. Познаваше тези места от петгодишен и се бе научил да пази пълна тишина. Лек вятър размърда листата. Слънцето се изкачваше бързо на хоризонта. Съвсем скоро елените щяха да се отправят към ливадите в търсене на свежа трева и семена.

Пушката на Кайл беше модел „Ремингтън“, калибър 30.06 — подарък за четиринайсетия му рожден ден. Той я притисна до гърдите си и заспа мигновено.

Силен изстрел го изтръгна от съня и той инстинктивно се прицели с пушката. Погледна часовника си. Беше прекарал в сън три четвърти час. От лявата му страна, където бе отишъл Джон, се мярнаха няколко бели опашки, които бързо изчезнаха от погледа му. Минаха десет минути, но баща му не се появи. Очевидно не бе улучил от първия път и още се криеше сред клоните.

Измина още един час, през който Кайл се бореше да не заспи.

Офисът на „Скъли и Пършинг“ беше официално затворен в Деня на благодарността, но той знаеше, че натегачите все пак са отишли на работа. Вероятно начисляваха поредните суми на клиентите, облечени лежерно с джинси и ботуши. Във фирмата несъмнено работеха и няколко съдружници, които отчаяно се бореха с наближаващите крайни срокове. Кайл поклати глава при мисълта.

В следващия миг се чуха стъпки и Джон се появи до бряста.

— Да тръгваме — прикани го той. — Зад ливадата има малко поточе. Елените ходят често на водопой там.

Кайл слезе внимателно от дървото и когато стъпи на земята, Джон попита:

— Не видя ли елена?

— Не.

— Но защо го изпусна? Мина точно пред очите ти.

— Този, по който стреля ли?

— Да. Беше огромен.

— Май и ти го изпусна.

Те се върнаха при пикала и отвориха термоса. Докато отпиваха от силното кафе и дояждаха последните зърнени блокчета, Кайл заяви:

— Татко, нека приключим с лова за днес. Трябва да поговорим.

Първоначално баща му прие нещата спокойно, но после запали цигара. Докато му разказваше за Елейн и разследването, Кайл очакваше бурна реакция и поредица от болезнени въпроси. Джон обаче го слушаше търпеливо, без да продума, сякаш вече знаеше историята и бе очаквал подобно признание.