Джон Гришам - Изнудването

Първите признаци на ярост се появиха, когато на сцената изникна Бени.

— Изнудили са те — каза Джон и запали друга цигара. — Гадни копелета.

— Просто ме чуй — помоли го Кайл и продължи разказа си.

Последваха множество детайли. На няколко пъти Кайл бе принуден да вдига ръка, за да спре изблиците на баща си. След известно време Джон се успокои. Не можеше да повярва на думите му, но спря да го прекъсва. Изслуша търпеливо историята за видеозаписа, Джоуи, Бакстър, убийството, „Трайлон“, „Бартин“, тайната стая на осемнайсетия етаж, срещите с Бени, Найджъл и плана да предаде секретна информация в ръцете на врага. И накрая, намесата на Рой Бенедикт и ФБР.

Кайл няколко пъти се извини, че не се е доверил на баща си. Призна грешките си — твърде многобройни, за да ги изброява. Изля душата си. Когато приключи, сякаш бяха минали часове. Слънцето грееше високо на небосклона, кафето бе свършило и двамата отдавна бяха забравили за лова.

— Мисля, че се нуждая от помощта ти — заяви Кайл.

— По-скоро от стабилен ритник в задника. Защо не ми каза?

— Прав си.

— За бога, сине! Каква бъркотия.

— Нямах избор. Бях ужасен от записа и не можех да понеса мисълта за ново разследване. Ако гледаш филма, ще ме разбереш.

Те оставиха пушките в пикапа и се отправиха на дълга разходка през гората.

Печената пуйка, всички сосове и гарнитурите бяха купени от местен ресторант. Заведението предлагаше целия пакет за онези, които нямаха време да готвят. Джон сложи масата, а Кайл отиде да вземе майка си.

Пати му отвори с усмивка и го прегърна силно. Този път не бе забравила да вземе лекарствата си и изглеждаше добре. Тя поведе Кайл из апартамента, нетърпелива да му покаже последните си шедьоври. Накрая двамата излязоха, качиха се в колата и поеха по улиците на Йорк. Пати си бе сложила червило и грим. Носеше красива оранжева рокля, която Кайл помнеше още от тийнейджърските си години. Косата й — вече почти изцяло побеляла — беше чиста и прибрана на опашка. Тя не спираше да разказва истории за стари познати, скачайки от тема на тема, което при други обстоятелства би било комично.

Кайл почувства облекчение. Беше се страхувал, че ще завари майка си в ужасно състояние. Родителите му се поздравиха с приятелска прегръдка и членовете на измъченото семейство заговориха за сестрите близначки, които не се бяха връщали в Йорк повече от година. Едната живееше в Санта Моника, а другата в Портланд. И двете се обадиха по телефона, за да се чуят с Джон и Пати. Телевизорът в хола работеше с изключен звук. Скоро щеше да започне някакъв футболен мач. Кайл наля вино в три чаши, въпреки че Пати не пиеше алкохол.

— Вече си позволяваш вино, така ли? — попита го Джон, след като сложи малката пуйка на масата.

— В умерени количества.

Кайл и баща му направиха всичко възможно, за да предразположат Пати. Тя не спираше да говори за картините си и за разни събития от миналото. Не пропусна да попита Кайл за работата му в Ню Йорк, а той представи нещата в доста положителна светлина. Личеше си, че ежедневието му в Ню Йорк е много напрегнато, но Пати не забеляза това. Тя почти не докосна храната, но синът й и бившият й съпруг изядоха всичко за нула време. След ореховия пай и кафето Пати заяви, че иска да се прибира, за да поработи. Без да се опитва да я разубеди, Кайл я закара до жилището й.

По телевизията излъчваха поредица от футболни мачове. Кайл седеше на канапето, а Джон се бе разположил в един фотьойл. Гледаха мълчаливо играта и от време на време подремваха. Във въздуха се носеха неизказани въпроси и планове, които се нуждаеха от обсъждане. Бащата изпитваше желание да поучава и крещи, но синът му бе твърде уязвим в момента.

— Хайде да се поразходим — предложи Кайл, когато навън почти се бе стъмнило.

— Къде?

— В квартала. Трябва да поговорим.

— Не може ли да говорим тук?

— Не.

Те се облякоха и вързаха Зак на каишка. Излязоха навън и Кайл заяви:

— Съжалявам, но не обичам да провеждам сериозни разговори на закрито.

Джон запали цигара с лекотата на обигран пушач.

— Страхувам се да попитам за причината.

— Бръмбари, микрофони и други подслушвателни устройства.

— Нека изясним нещо. Мислиш, че моята къща се подслушва от някакви гангстери, така ли?

Двамата вървяха по улицата, където Кайл бе играл като малък. Познаваше съседите, поне от своето детство. Всяка къща си имаше собствена история. Той кимна към една от тях и попита:

— Какво стана с мистър Полк?