Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

— Ние работим в тясно сътрудничество с Интерпол върху това, което подозираме, че е търговия с „бели робини“. За ваше сведение, названието „бели робини“ се отнася за жени, купени и продадени с цел проституция. В наши дни тези жени са обикновено азиатки, мексиканки или южноамериканки — т.е. не са бели, с изключение на жените от Източна Европа. Би трябвало също така да забележите, че понастоящем подобно робство е много по-глобализирано и технологизирано, отколкото е било някога. Някои страни в Азия гледат по друг начин на търговията с жени и деца — особено в Япония и Индия. Но през последните години пазарът се отвори и за бели жени, особено блондинки. Те се продават на цени от няколкостотин долара до петцифрени суми, а понякога и по-скъпо. Както вече казах, Япония е важен и значителен пазар. Разбира се, не по-малък е и Близкият изток. Там най-големите купувачи са саудитците. Вярвате или не, но пазар има дори в Ирак и Иран. Някакви въпроси на този етап?

Имаше няколко, в повечето случаи уместни, което ми даде да разбера, че в стаята бе събран екип от умни хора, познаващи добре работата си.

Накрая и аз зададох въпрос, макар и доста неохотно, имайки предвид, че бях ШН.

— Защо смятате, че отвличането на Елизабет Коноли е свързано с останалите случаи? Имам предвид, точно по този начин?

Зелрас бързо отговори:

— Била е отвлечена от екип. Подобни банди са много популярни в търговията с роби, особено в Източна Европа. Те са опитни и много ефективни в отвличанията, а освен това са свързани по веригата. Обикновено има подготвен купувач далеч преди да бъде похитена жена като госпожа Коноли. Това е много рисковано, но със сигурност високоплатено. Фактът, че не се иска откуп, прави особено привлекателни подобни похищения. Отвличането на Коноли отговаря на нашия профил.

— Възможно ли е купувачът да пожелае конкретна жена? — попита някой. — Изобщо съществува ли подобна възможност?

Зелрас кимна:

— Ако парите са добри — със сигурност! Цената може да достигне шестцифрени стойности. Ние работим и върху този аспект.

През останалата част от срещата се дискутираше за госпожа Коноли и дали можем да я открием по-бързо. Общото становище се оформи като отрицателно. Една подробност беше особено озадачаваща: защо похитителите са отвлекли жертвата от оживено обществено място? Големият откуп изглеждаше най-вероятното и логично обяснение, но досега не бе поискан. Дали някой не бе пожелал точно госпожа Елизабет Коноли? И ако е така — кой? Какво бе толкова особеното у нея? И защо я бяха похитили от търговския център? Със сигурност съществуваха много по-подходящи места за отвличане.

Докато говорехме за нея, снимката на госпожа Коноли с трите й дъщери се виждаше върху екрана в конферентната зала. Те изглеждаха толкова близки и щастливи. Беше плашещо, тъжно. Открих, че си мисля за нас двамата с Джени, когато бяхме предишната вечер на верандата.

— Коя от отвлечените жени е била намерена? — попита някой в залата.

— Нито една — отвърна агент Зелрас. — Страхуваме се, че са мъртви. Вероятно похитителите или купувачът, на когото са били доставени, са се отнесли към тях като към стока за еднократна употреба.

Върнах се в часовете си по ориентиране след обедната почивка на следващия ден. Точно навреме, за да се насладя на още един от ужасните вицове на д-р Хоровиц. Той държеше вдигната към нас поставката си със защипани към нея листове с материали.

— Официалният списък с тематичните песни на Дейвид Кориш включва: „Ти осветяваш живота ми“, „Изгарям“, „Големите огнени кълба“. Моята любима песен е „Изгарям къщата до основи“.

Д-р Хоровиц явно знаеше, че вицовете му не струват, но черният хумор имаше успех сред полицейските офицери, а безстрастната му физиономия подсилваше ефекта. Освен това той знаеше кой бе записал „Изгарям къщата до основи“.

Имахме още една лекция относно „Управление на сложните случаи“, последвана от „Прилагане на правните норми“, както и „Динамики на серийния убиец“. В последния курс ни разясниха, че серийните убийци са се променили, че са станали „динамични“. С други думи — по-умни и по-добри в убиването. Единствено „ритуалните характеристики“ оставаха същите. Аз не си дадох труда да си водя записки.

Следващият час се състоя навън. Всички бяхме облечени в спортни якета, но с подплънки около шията и защитни маски на лицето, за практическо упражнение при „Хоган Али“. То включваше три коли, впуснали се в доста напечено преследване на четвърта. Сирените виеха, пронизвайки въздуха. Високоговорителите бълваха команди: „Спри! Отбий от пътя! Излез от колата с вдигнати ръце!“. Нашите муниции се състояха от халосни патрони, чиито върхове бяха боядисани с розова боя.