Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Привлекателни и обичани жертви.

Когато същата вечер се прибрах у дома, вече минаваше единайсет, но ме очакваше изненада. При това хубава. Джон Сампсън седеше на предните стъпала. С целите си два метра и два сантиметра и сто и тринайсет килограма. На пръв поглед приличаше на Тъжния жътвар, но след като се ухили, наподоби Веселия жътвар.

— Виж ти кой бил тук. Детектив Сампсън — усмихнах му се в отговор.

— Как си, човече? — попита Джон, докато прекосявах моравата. — Виждам, че пак работиш до късно. Старата песен. Никога няма да се промениш.

— Откакто съм в Куонтико, тази вечер закъснявам за пръв път — оправдах се аз. — Но не започвай пак.

— Нима съм казал нещо лошо? Не, не съм. Винаги съм бил добър — поне така смятам. Но след като заговорихме, ти не можеш да се промениш, нали?

— Искаш ли студена бира? — попитах го, докато отключвах вратата на къщата. — Къде е съпругата ти тази вечер?

Сампсън ме последва вътре, взехме си по две бири „Хайнекен“ и ги отнесохме на верандата. Аз се отпуснах върху пейката, а Джон се пльосна върху люлеещия се стол, който изскърца под тежестта му. Още откакто бяхме десетгодишни, Джон е най-добрият ми приятел на този свят. Докато не постъпих във ФБР, бяхме детективи в отдел „Убийства“ и партньори. Той все още ми бе малко сърдит заради това.

— Били е добре. Тази вечер и утре ще работи нощна смяна в „Сан Антонио“. Чудесно се разбираме. — Той пресуши половината си бира на един дъх. — Нямам оплаквания, партньоре. Тъкмо обратното! В момента пред теб стои един щастлив улегнал мъж.

Не можах да сдържа смеха си.

— Изглеждаш ми изненадан.

Сампсън също се разсмя.

— Предполагам, че никога не съм се смятал за домошар. А сега искам единствено да прекарвам колкото се може повече от времето си с Били. Тя ме кара да се смея и дори разбира вицовете ми. А вие двамата с Джамила как сте? Тя добре ли е? Как се чувстваш в ролята на новопокръстен фебереец в „Клуб Фед“?

— Тъкмо се канех да се обадя на Джам — осведомих го. Сампсън познаваше Джамила, харесваше я и бе запознат с нашето положение. Тя също беше детектив от отдел „Убийства“, така че отлично разбираше какъв е животът. Наистина се радвах на компанията й. За нещастие тя живееше в Сан Франциско и там й харесваше. — Джам работи по друг случай на убийство. В Сан Франциско също убиват хора. А животът в Бюрото е добър. — Отворих и втората си бира. — Макар че ми трябва време, за да свикна с бюрократите.

— Вече си бием главата в стената, така ли? — промърмори Сампсън, после лукаво се ухили. — Бюрократи! Проблеми с началството ли имаш? И защо работиш толкова до късно? Не се ли занимаваш още с ориентацията или както там го наричат?

Разказах му накратко за отвличането на Елизабет Коноли, след това заговорихме за по-приятни неща. За Били и Джамила, за съблазънта на романтиката, за последния роман на Джордж Пеликанос 11 11 Американски писател, роден през 1957 г. във Вашингтон. Преди да започне да пише, работи като готвач, мияч на чинии, продавач на обувки и електроника, барман. Издава първия си роман през 1992 г., автор е на 12 криминални романа, чието действие се развива във Вашингтон. — Б.пр. , за един детектив, който се срещаше с партньора си — хубава жена, и си мислеше, че никой не знае. Но всички знаехме. Беше отново както в добрите стари времена, когато двамата със Сампсън бяхме заедно. Липсваше ми работата с него. Което пък ме наведе на следващата мисъл: трябваше да измисля някакъв начин, за да го примамя във ФБР.

Едрият мъж се покашля.

— Има нещо, което исках да ти кажа — започна колебливо той. — Истинската причина, заради която дойдох тази вечер.

Повдигнах вежди.

— О, и какво е то?

Очите му избягваха погледа ми.

— Малко ми е трудно, Алекс.

Приведох се напред. Сега вече изцяло бе завладял вниманието ми.

Тогава Сампсън се усмихна и аз разбрах, че каквото и да искаше да сподели с мен, беше нещо хубаво.

— Били е бременна — изтърси той, след което се засмя с най-плътния си и дълбок глас. В следващия миг Джон скочи от шезлонга, сграбчи ме в мечешката си прегръдка и едва не ме задуши. — Ще ставам баща!

— Ето че отново потегляме, скъпа моя Зоя — заговорнически прошепна Слава. — Между другото, изглеждаш много представително. Направо идеално за днес.

Двойката не се отличаваше от останалите заможни американци, тълпящи се в търговския център „Прусия“. Беше „вторият по големина в Америка“ според рекламните надписи, разположени на всички входове. Но причината за популярността на търговския център беше друга: алчни купувачи прииждаха тук от околните щати, защото в Пенсилвания нямаше данъци върху дрехите.