Джон Гришам - Кралят на исковете

— Главата ти как е?

— Нямам допълнителни увреждания на мозъка.

— А душата?

— Измъчена, меко казано. Но ще оживея.

— Полет ми каза, че напускаш.

— Поне временно се махам оттук. Идната седмица подавам молба за обявяване на фалит и ще гледам да ме няма, докато трае процедурата. Полет има апартамент в Лондон, където мога да се скрия за няколко месеца.

— Не може ли да се избегне фалитът?

— Няма как. Срещу мен са подадени много искове, всичките основателни. Спомняш ли си първия ищец по делото „Дайлофт“, Тед Уърли?

— Как да не го помня!

— Вчера е починал. Не съм го убил аз, но не го и защитих. Всеки съдебен състав би му присъдил пет милиона долара обезщетение. А като него са общо двайсет и шест. Не, отивам в Лондон.

— Клей, искам да ти помогна.

— Няма да приема пари от теб. Затова си дошъл, нали? Водих този разговор два пъти с Полет и веднъж с Джона. Ти сам спечели парите си и беше достатъчно умен, за да ги прибереш и да се оттеглиш навреме. Докато аз продължих и загубих.

— Няма да те оставим да умреш я! Не беше длъжен да ни даваш по десет милиона, а го направи. Сега ние ще ти върнем една част.

— Не!

— Да. Тримата вече говорихме. Ще изчакаме, докато мине делото по фалита, след което ще ти преведем някаква сума. Нещо като подарък.

— Ти си изкара честно парите, Родни. Задръж ги.

— Никой не изкарва десет милиона за шест месеца. Можеш да ги откраднеш, да ги спечелиш на лотария, да ти паднат от небето, но никой не изкарва пари по този начин. Направо е смешно и неприлично. Така че аз ще ти върна една част. Също и Полет. Не съм сигурен за Джона, но мисля, че и той ще го направи.

— Как са децата?

— Ето че сменяш темата!

— Така е. Сменям темата.

И те заговориха за деца, за старите приятели в СОЗ, за бивши клиенти и дела. Останаха на стълбището, докато започна да се стъмва. Пристигна Ребека и стана време за вечеря.

Репортерът от „Уошингтън Поуст“ се наричаше Арт Мариани, млад мъж, който познаваше Клей Картър добре. Бе проследил неговия зашеметяващ възход и не по-малко зашеметяващо падение с усет към детайла и разумна доза безпристрастност. Когато Мариани пристигна в къщата, бе посрещнат от Полет и отведен по тесния коридор към кухнята, където го очакваха. Клей се надигна с мъка на болните си крака и се представи, след което представи и тримата насядали около масата: Зак Батъл, негов адвокат; Ребека Ван Хорн, стара приятелка; Оскар Мълрони, съдружник във фирмата. Наизваждаха се магнетофони, Ребека обиколи масата с кана кафе.

— Това е дълга история — започна Клей, — но ние имаме време.

— Нямам срок — добави Мариани.

Клей отпи от кафето, пое дълбоко дъх и започна да разказва. Като начало се спря на убийството на Рамон (Тиквата) Тико от Текила Уотсън, неговия бивш клиент. С дата, място и час. Клей си бе водил бележки за всяко нещо, а разполагаше и с папките по делото. После мина на Уашад Портър с неговите две убийства. После останалите четири. Лагер „Спасение“, „Чисти улици“, изумителната ефективност на някакъв препарат, наречен „Тарван“. Макар за нищо на света да не бе готов да спомене името на Макс Пейс, той предаде подробно чутото от него за тарвана: тайните клинични изпитания в Мексико Сити, Белград и Сингапур, желанието на производителя да го изпита и върху чернокожи, по възможност в САЩ, появяването на препарата във Вашингтон.

— Кой е производителят на този препарат? — попита Мариани, видимо разтърсен от чутото.

След дълга пауза, през която сякаш търсеше верните думи, Клей отговори:

— Не съм сигурен. Но мисля, че е „Фило“.

— „Фило Продъктс“?

— Да — Клей се пресегна за някакъв дебел документ и го бутна по масата към Мариани. — Това е едно от извънсъдебните споразумения за обезщетение. Както виждате, тук се споменават две офшорни фирми. Ако си дадете труд да ги проучите, ще откриете следите на друга компания в Люксембург, която ще ви отведе до „Фило“.

— Разбирам. Но защо се усъмнихте във „Фило“?

— Имам си източник. Само това мога да ви кажа.

Беше същият загадъчен източник, който бе избрал Клей измежду всички адвокати във Вашингтон и го бе убедил да продаде душата си за 15 милиона. След това Клей незабавно бе напуснал СОЗ и бе открил частна фирма. Мариани вече знаеше доста от тези неща Клей бе привлякъл за клиенти семействата на шестте жертви, лесно ги бе убедил да приемат по пет милиона и да си затварят устата. За трийсет дни случаят беше приключен. Заредиха се подробности, документи и споразумения за обезщетение.