Джон Гришам - Кралят на исковете

Мина час, преди Клей да я склони да легне при него, но за секс не можеше да става и дума с гипсирания крак и другите му рани. Просто искаше да я гушне, да я целува, да навакса пропуснатото време.

Тя прекара нощта в къщата и реши да не си тръгва повече. По време на сутрешното кафе той започна с Текила Уотсън и тарвана и не спря, докато не й разправи всичко.

Полет и Оскар се върнаха от офиса с още неприятни новини. Някакъв адвокат в окръг Хауард насъсквал собствениците на жилища да подават жалби срещу Клей за нарушаване на правната етика заради проваленото споразумение с „Хана“. Няколко десетки жалби вече се били получили във Вашингтонската адвокатска колегия. Същият адвокат бил завел шест дела срещу Клей и активно насърчавал и други пострадали да го съдят. Фирмата на Клей била съставила план за извънсъдебно споразумение, който щял да бъде представен на съдията по делото за фалит на „Хана“. Странното в случая било, че фирмата можела да получи дори хонорар, макар и много по-малък от онова, което Клей бе отказал.

Междувременно Хелън Уоршо била поискала спешни показания от няколко ищци по делото „Дайлофт“. Спешността била продиктувана от факта, че някои от тях вече умирали, затова показанията им щели да бъдат записани на видеокасета и изслушани на процеса, който щял да започне след около година. Ето защо всякакво бавене, протакане, отлагане и други дребни хитрости, които обикновено използвала защитата в такива случаи, щели да бъдат крайно несправедливи по отношение на ищците. Клей прие графика за изслушванията, предложен от мисис Уоршо, макар лично да не възнамеряваше да присъства.

Под натиска на Оскар, Клей най-после се съгласи да съкрати десет адвокати и повечето стажанти, секретарки и служители. Лично подписа кратки, но искрени извинителни писма до всеки от засегнатите, като пое върху себе си цялата отговорност за провала на фирмата.

Честно казано, нямаше кого друг да вини.

Съставено бе и писмо до клиентите по случая „Максатил“. В него Клей преразказваше накратко делото, водено от Мунихъм във Финикс. Той поддържаше старото си схващане, че лекарството е опасно, но наред с това щяло да е „трудно, ако не и невъзможно, да се докаже причинно-следствена връзка“. Компанията не желаела да преговаря за извънсъдебно споразумение, а с оглед на сегашните си здравословни проблеми Клей не бил в състояние да се подготви за продължителен съдебен процес.

Беше му крайно неприятно да използва понесения побой като извинение, но Оскар надделя. В криза като тази човек беше склонен да се хваща и за сламка.

Писмата щяха да предизвикат вълна от възмущение.

— Ще се оправим — повтаряше Оскар. — Поне ще ни се махнат от главата.

Клей не можеше да не се сеща от време на време за Макс Пейс, неговия стар познайник, който го бе натопил в тази история. Пейс — който се подвизаваше под още четири имена — междувременно бе осъден задочно за измама с ценни книжа, но беше неоткриваем. В присъдата се казваше, че е използвал вътрешна информация, за да продаде близо един милион акции на „Гофман“, непосредствено преди Клей да заведе иска срещу тях. После ги изкупил обратно по ниския курс и напуснал страната с около 15 милиона долара печалба. Бягай, Макс, бягай! — мислеше си Клей. Ако го хванеха и докараха под стража в страната, Пейс можеше да издаде всичките им мръсни тайни.

В списъка от задачи, който Оскар му бе съставил, имаше още стотина неща, но Клей започна да се изморява.

— Аз ли ще ти бъда болногледачка тази нощ? — прошепна Полет в кухнята.

— Не, Ребека е тук.

— Май си търсиш белята.

— Тя още утре подава молба за развод. По взаимно съгласие.

— А русата кукла?

— С нея съм приключил, ако изобщо се върне от Сейнт Барт.

През цялата следваща седмица Клей нито веднъж не напусна дома си. Ребека опакова всички неща на Ридли в големи чували за боклук и ги свали в мазето. После донесе част от собствения си багаж, макар Клей да я бе предупредил, че твърде скоро ще загуби къщата. Готвеше вкусни обеди и вечери и се грижеше за него като истинска болногледачка.

Двамата гледаха стари филми до полунощ, после спяха до късно на следващата сутрин. Ребека го караше с колата си на лекар.

Ридли се обаждаше през ден от острова. Клей не й съобщи по телефона, че мястото й е заето; предпочиташе да го направи лично, ако и когато се завърнеше. Ремонтът на вилата вървял превъзходно, докладваше тя, макар Клей сериозно да бе орязал бюджета. Ридли явно не се интересуваше от неговите финансови проблеми.