Тес Геритсън - Изборът

— Не е удобно да се говори за тези неща — въздъхна Марк. — Гледаме да ги избягваме, особено пред Мерили. Тя беше близка с жената на Хенеси, дори стана кръстница на детето й…

— Онова дете, което е починало?

Марк кимна.

— Беше истински шок. Едно цяло семейство си отиде за нищо. Когато научи, Мерили изпадна в истерия…

— Твърдо беше нещастен случай, така ли?

— Купиха тази къща само няколко месеца преди това. Така и не успяха да сменят старата камина. Да, беше нещастен случай…

— Но не и смъртта на Кунслър, нали?

— Не — въздъхна Марк. — Смъртта на Лари не беше нещастен случай…

— Защо го е направил, според теб?

— Защо го направи Арън? — отвърна с въпрос той. — Защо въобще хората се самоубиват? На този въпрос могат да се намерят поне половин дузина отговори, Аби… Но истината никой не я знае. Никой не може да разбере истинските причини за подобен акт. Пред очите ни е общата картина и ние доволно си казваме: „Нещата вървят добре…“. Нещата винаги вървят добре. Но, неизвестно как и защо, Лари е изгубил тази обща перспектива. Вече не е в състояние да гледа оптимистично на нещата. Това е момента, който се оказва фатален за много хора — момента, в който престават да виждат бъдещето…

Марк отпи глътка, после още една. Стори го механично. Личеше, че е изгубил удоволствието от хубавото вино и добрата храна.

Отказаха се от десерта и напуснаха ресторанта. И двамата бяха мрачни, обзети от меланхолична депресия.

Времето беше все така лошо. Към ситния дъждец се беше прибавила и мъгла. Равномерното съскане на чистачките по стъклото беше единствения звук в купето. „Това е моментът, който се оказа фатален за много хора“, беше казал Марк. Моментът, в който престават да виждат бъдещето…

Заковала очи в мокрото стъкло пред себе си, Аби мрачно поклати глава. „Май и аз наближавам този момент. Не виждам бъдещето. Не зная какво ще се случи с мен. Дори и с нас двамата…“

— Искам да ти покажа нещо — тихо промълви Марк. — Искам да чуя мнението ти за него. Може би ще ме вземеш за луд, но все пак се надявам идеята да ти хареса…

— Каква идея?

— Нещо, за което мечтая отдавна…

Колата се насочи на север и скоро напусна Бостън. Прекосиха Ревиър, Лин и Суомпскот, след което Марк намали скоростта и отби по разклонението, което водеше към пристанището на Марбълхед.

— Тя е там, в дъното на кея…

Тя беше яхта, разбира се.

Трепереща от студ и озадачена, Аби стоеше на пристана и гледаше Марк, който възбудено крачеше напред-назад по дължината на яхтата. Гласът му звучеше оживено, далеч по-оживено отколкото в ресторанта преди половин час.

— Тя е „Круизър“ с дължина 16 метра и половина, оборудвана с всичко необходимо. Чисто нови платна, модерни навигационни уреди. Почти неизползвана. Може да ни отведе където пожелаем. На Карибите, в Тихия океан, навсякъде! Пред теб стои свободата, Аби! — Изправен на ръба на кея, той вдигна ръце и с благоговение добави: — Абсолютната свобода!

— Не разбирам — поклати глава тя.

— Това е начинът да избягаме! Майната му на града, майната й на болницата! Купуваме тази яхта и тръгваме !

— Къде?

— Няма значение къде!

— Но аз не искам да ходя никъде…

— Няма причини да останем тук. Не и в момент като този…

— За мен има причини, Марк! Не мога да си събера багажа и да тръгна нанякъде, просто ей така! Остават ми цели три години практика, без които никога няма да стана хирург!

— Но аз съм хирург, Аби! Аз съм това , което ти искаш да станеш. Каквото мислиш , че искаш да станеш… И мога да ти кажа, че изобщо не си заслужава !

— Работя упорито години наред — тръсна глава Аби. — И нямам никакво намерение да се отказвам!

— Ами аз?

Тя втренчено го погледна. Разбира се. Всичко това е за него ! Яхтата, желанието да избяга, да бъде свободен. Мъжът, който скоро трябва да се ожени, изведнъж е обзет от желанието да избяга. Желание, което обхваща мъжете от време на време, но никой от тях не е в състояние да обясни…

— Искам това, Аби! — пристъпи към нея той. Очите му трескаво блестяха. — Вече направих оферта за тази лодка! По тази причина закъснях. Имах среща с брокера…

— Направил си оферта, без да ми кажеш? Без дори да ми се обадиш?

— Зная, че звучи налудничаво, но…

— Но как можем да си я позволим? Аз съм затънала до гуша в дългове, които ще погасявам още години! А ти купуваш яхта !

— Можем да теглим заем… Все едно, че купуваме втора къща.

— Това не е къща!