Тес Геритсън - Изборът

— Чакай малко! — извика Аби. — Аз ти говоря за човек на име Лорънс Кунслър…

— Не познавам такъв човек — отсече Вивиан. — Това вероятно е станало, преди да постъпя в „Бейсайд“…

— За кого говориш тогава?

— За един анестезиолог. Работеше в екипа преди Цуик. Чакай малко, ще си спомня името му… А, да… Казваше се Хенеси.

— Сигурна ли си, че е работил в екипа за трансплантации?

— Да. Млад човек, току-що приключил с аспирантурата. Не беше тукашен. Веднъж го чух да казва, че иска да се върне на Запад…

— Сигурна ли си, че е било нещастен случай?

— Че какво друго?

Аби замълча. Очите й не се отделяха от пустата улица.

— Хей, какво има? — разтревожено попита Вивиан.

— Някакъв микробус ме следеше — промълви Аби.

— О, я стига!

— Марк още го няма. Вече се мръква, отдавна би трябвало да се е прибрал… Все си мисля за Арън. А също и за Лорънс Кунслър, който скочил от моста Тобин… От теб научавам и за Хенеси. Стават трима, Вивиан…

— Две самоубийства и един нещастен случай — поправи я Вивиан.

— Не мислиш ли, че е твърде много за лекари от една и съща болница?

— Това или е статистическа аномалия, или работата в „Бейсайд“ действително депресира — направи неуспешен опит да се пошегува Вивиан, помълча малко, после попита: — Сигурна ли си, че някой те е следил?

— Не помниш ли какво ми каза у вас? — контрира Аби. — „Като те гледам, изобщо не ти пука“…

— Говорех за Виктор Вос и Пар. Те имат причини да те преследват, а не някакъв микробус… Освен това замесваш Арън и другите двама доктори…

— Не знам — въздъхна Аби и подви крака под себе си. — Но започвам да се плаша… Непрекъснато си мисля за Арън и това, което спомена онзи детектив — че може би не става въпрос за самоубийство…

— А доказателства има ли?

— И да има, едва ли ще ги сподели с мен — поклати глава Аби.

— Но с Илейн може би ще ги сподели — подхвърли Вивиан.

Вдовицата! Разбира се, че тя ще иска да знае всичко, да бъде в течение и на най-незначителните подробности около смъртта на мъжа си!

Затвори телефона и потърси номера на Илейн Ливай. А след като го намери установи, че няма кураж да го набере. Навън вече беше тъмно, ръменето се беше превърнало в силен дъжд. Марк все още го нямаше. Стана, за да дръпне пердетата, след това щракна електрическия ключ. Запали всички лампи. Имаше нужда от ярка светлина, от топлина…

После вдигна слушалката и набра номера на Илейн.

Прозвучаха четири последователни сигнала и тя се приготви да остави послание на неизбежния телефонен секретар. После в ушите й прозвучаха три пронизителни тона, след които механичен глас обяви: „Избраният номер не функционира, моля проверете дали сте го записали правилно и наберете отново…“.

Аби се подчини. Натискаше бутоните един по един, за да бъде съвсем сигурна.

Четири сигнала за свободно, три пронизителни тона, после: „Избраният номер не функционира, моля…“.

Остави слушалката и изгледа апарата така, сякаш я беше предал. Защо Илейн е сменила номера си? От кого се крие?

Навън се разнесе шум от автомобилни гуми, преминаващи през локвите. Аби изтича към прозореца и надникна през процепа между пердетата. Видя БМВ-то в алеята, душата й отправи една безгласна молитва на благодарност.

Марк най-сетне се беше прибрал.

— Разбира се, че ги познавах — рече Марк и допълни чашата си с вино. — Лари Кунслър по-добре, тъй като Хенеси работи тук съвсем кратко време. Но Лари беше един от хората, които ме привлякоха в „Бейсайд“ направо от аспирантурата… — Остави бутилката на масата и тихо добави: — Наистина свестен човек…

Метрдотелът се плъзна покрай тях, повел наконтена млада жена към една от съседните маси. Компанията я посрещна с радостни подвиквания:

— Ето те и теб, скъпа!

— Каква разкошна рокля!

Аби рязко се обърна. Тази възбудена шумотевица й се стори вулгарна, дори обидна. Никак не й се излизаше, но Марк предложи да вечерят навън. Имаха твърде малко свободни дни, в които да са заедно. А и все още не бяха отпразнували годежа си… Поръча вино, вдигна тост и… вече довършваше бутилката. Напоследък пиеше доста. Наблюдавайки го как опразва поредната чаша, Аби мрачно помисли, че нейните проблеми в болницата се отразяват и върху Марк…

— Защо никога не си споменавал за тях? — попита тя.

— Не е ставало дума…

— А би трябвало… Особено след смъртта на Арън. За шест години екипът губи трима от своите членове, но никой и зъб не обелва… Човек остава с чувството, че се страхувате.