Тес Геритсън - Изборът

— За да натопи теб, така ли?

— Никой не проверява нивото на морфина в кръвта на раковоболните в терминална фаза! Някой е искал да бъде сигурен, че това убийство няма да остане незабелязано. Някой, който е знаел , че става въпрос за убийство и е пратил бележката на Бренда Хайнли.

— Но откъде можем да сме сигурни, че този някой е именно Виктор Вос?

— Той иска да ме изгонят от „Бейсайд“.

— Сигурна ли си, че само той го иска?

Аби се втренчи във Вивиан и объркано се запита: „Че кой друг?“.

Оглушителното тракане на плочките в трапезарията оповести финала на поредната игра маджонг. Аби се стресна и започна да крачи напред-назад из кухнята. На печката къкреха екзотични ястия, електрическата тенджера за ориз на плота тихичко съскаше.

— Но това е лудост! — прошепна тя. — Не мога да повярвам, че някой ще извърши всичко това с единствената цел да ме уволнят от болницата!

— Джеръмая Пар търси начин да си спаси кожата, а Виктор Вос положително му диша във врата — отбеляза Вивиан. — Няма как да не му играе по свирката, тъй като в Борда на директорите членуват един куп богати приятели на Вос. Те могат да уволнят Пар, когато пожелаят. Затова той трябва да уволни теб , Диматео… Но като те гледам, изобщо не ти пука, че са пуснали хрътките, а?

Аби се отпусна на стола до кухненската маса. Врявата оттатък й докара главоболие. Къщата беше пълна с народ, гостите разговаряха на висок глас, а кантонското наречие звучеше така, сякаш всички се караха. Господи, как е възможно Вивиан да живее с баба си?! На нейно място Аби би полудяла дори само от непрестанното бъбрене на възрастните й приятелки!

— Но въпреки всичко нещата опират до Виктор Вос — въздъхна тя. — Защото, по един или друг начин, той ще получи своето отмъщение…

— Защо тогава е оттеглил съдебните искове? — присви очи Вивиан. — Насъсква кучетата срещу теб, после изведнъж ги прибира! Не виждам смисъл в това…

— Защото обвинението в убийство е много по-сладко от някакви си дела за обезщетение — мрачно отвърна Аби.

— Но въпреки това смисъл няма — държеше на своето Вивиан. — Той положително е платил един куп пари, за да задвижи тези дела. И няма да ги спре, ако не го принуждават някакви особени обстоятелства. Например контра дело от твоя страна. Планирала ли си нещо такова?

— Говорих с адвоката си, но той ме посъветва да не прибягвам до подобно дело.

— Тогава защо Вос е оттеглил обвиненията?

Аби нямаше отговор на този въпрос.

Продължи да мисли за него и в колата по обратния път от къщата на Вивиан в Мелроуз. Следобедът преваляше, движението по магистрала №1 беше натоварено, както винаги. От небето се сипеше ситен дъждец, но тя не вдигна прозорчето. Все още усещаше вонята от разкапаните свински вътрешности, които бяха подхвърлили в колата й. И беше убедена, че тази воня ще си остане вечно там. За да й напомня за бесния гняв на Виктор Вос…

Приближаваше моста Тобин — лобното място на доктор Лорънс Кунслър. Намали скоростта и хвърли предпазлив поглед към водата от двете страни на металната конструкция. Реката изглеждаше черна, повърхността й беше леко набърчена от вятъра. Никога не би избрала подобен начин за самоубийство. Представи си как студената вода изпълва устата й, прогонва въздуха от дробовете й, кара краката й да ритат в отчаяни конвулсии. Дали Кунслър е бил в съзнание? Дали се е борил срещу силното течение, което го е дърпало към дъното? После си спомни и за Арън. Двама лекари, които бяха приключили живота си със самоубийство… Забрави да попита Вивиан за доктор Кунслър. След като е умрял преди шест години, тя трябва да е чувала за него…

Извърнала поглед към водата, Аби не забеляза, че колата пред нея намалява скоростта. Пред бариерата за плащане отвъд моста се беше натрупала опашка. Зърнала червените стопове пред себе си в последния момент, тя рязко натисна спирачката.

В следващата секунда колата зад нея заби бронята си в нейната. Ударът не беше особено силен. Погледна в огледалцето и видя как жената зад нея поклаща глава в знак на извинение. Движението спря. Аби изскочи навън и заобиколи колата си, за да види пораженията.

Другата жена също слезе.

— Всичко изглежда наред — промърмори Аби, след като огледа задната броня и стоповете. — Няма повреди…

— Съжалявам, вероятно се бях разсеяла — промърмори жената.

Аби погледна към предната броня на колата й, по която следи от удара също липсваха.

— Много е неприятно, но бях се зазяпала в тоя зад мен, защото караше, без да спазва никаква дистанция… — Жената махна с ръка към светлокафявия микробус, който тихо буботеше на метър от колата й.