Тес Геритсън - Изборът

Тези разсъждения бяха в основата на неохотата, с която потегли към „Бейсайд“ малко след посещението на Бренда Хайнли. Но проверката след оплакване от подобен род беше задължителна. От информацията научи, че Мери Алън действително е починала на посочената от Бренда дата, с диагноза тежка форма на карцинома с множествени метастази. Това беше всичко, което служителката на гишето беше в състояние да му предложи. Доктор Уетиг се оказа зает с продължителна операция, която едва ли щеше да приключи до края на деня. По тази причина Кацка вдигна слушалката и набра пейджъра на доктор Диматео.

Няколко секунди по-късно тя се обади.

— Детектив Кацка — представи се той. — Срещнахме се миналата седмица.

— Да, помня ви.

— Искам да ви задам няколко въпроса по друг случай. Къде мога да ви видя?

— В момента се намирам в болничната библиотека. Много време ли ще ни отнеме?

— Не, не би трябвало…

В слушалката прозвуча лека въздишка.

— Е, добре. Библиотеката е в административното крило на втория етаж…

От опит знаеше, че стига да не са заподозрени, обикновените хора охотно разговарят с детективите от отдел „Убийства“. Те винаги проявяват любопитство по отношение на убийствата и работата на ченгетата, които ги разследват. Не преставаше да се удивлява на способността им да го разпитват . Дори най-възпитаните и изтънчени дами умираха за подробностите — колкото по-кървави, толкова по-добре. Но доктор Диматео явно нямаше желание да разговаря с него и той се запита защо…

Библиотеката се намираше между счетоводния отдел и залата за компютърна обработка на информацията. Вътре имаше няколко реда високи рафтове. На преден план беше бюрото на библиотекарката, стената зад гърба й беше покрита с големи учебни плакати. Доктор Диматео стоеше до фотокопирната машина, на плота пред нея лежеше разгърнато хирургическо списание. Кацка се изненада, че я вижда да се занимава с канцеларска работа и е облечена в пола и жакет, а не в обичайните за всички практиканти хирургически доспехи. Още при първата им среща беше стигнал до заключението, че Аби Диматео е много привлекателна млада жена. Но днес, с тази тясно прилепнала пола и буйна черна коса, разпиляна по раменете, тя му се стори истинска красавица.

В кимването й имаше нещо ново. Нещо, което издаваше нервност и непонятна загриженост.

— Почти свърших — каза тя. — Остана ми да снимам само още една статия.

— Днес не сте дежурна, а?

— Моля?

— Мислех, че хирурзите живеят в своите зелени комбинезони — поясни той.

Тя нагласи разтвореното списание под гуменото капаче и натисна бутона за копиране.

— Днес нямам назначени операции и реших да направя малко проучване. Тези материали са необходими на доктор Уетиг за една научна конференция… — Очите й не се отделяха от копирната машина, която тихо жужеше. Ръцете й се протегнаха да вземат пресниманите страници и ги прехвърлиха на купчината до нея. — Нещо ново? — попита, без да го гледа тя.

— Нищо, що се отнася до случая доктор Ливай — отвърна Кацка.

— Много бих желала да ви дам някаква допълнителна информация, но за съжаление не разполагам с такава… — Аби събра листовете на купчина и натисна шивачката с едно-единствено рязко движение.

— Поисках да се срещна с вас по друг повод — поясни Кацка. — Става въпрос за една ваша пациентка.

— Така ли? — попита тя и напъха поредната купчина листове в процепа на шивачката. — Коя по-точно?

— Госпожа Мери Алън.

Ръката й замръзна за миг, после шивачката остро изщрака.

— Помните ли я? — попита Кацка.

— Да.

— Доколкото съм осведомен, тя е починала миналата седмица. Тук, в болницата…

— Това е вярно.

— Ще потвърдите ли диагнозата карцинома с множествени метастази?

— Да.

— В терминална фаза?

— Да.

— Значи смъртта й е била очаквана, така ли?

Колебанието й беше достатъчно дълго, за да привлече вниманието му.

— Да, бих казала, че беше очаквана — бавно и отчетливо отвърна Аби.

Очевидно си даваше сметка, че детективът я наблюдава внимателно. Той от своя страна беше достатъчно опитен, за да проточи паузата, след което тихо попита:

— Имаше ли нещо необичайно в тази смърт?

Тя най-сетне го погледна. Седеше на високото столче абсолютно неподвижно, дори вдървено.

— В какъв смисъл?

— В обстоятелствата. В начина, по който е настъпила смъртта.

— Мога ли да попитам защо се интересувате?

— При нас се появи една от роднините на госпожа Алън с определени обвинения…