Тес Геритсън - Изборът

— Говорих за това в болницата — рече Бренда. — Отидох направо при президента, господин Пар. Той обеща да разследва случая, но вече пети ден няма никакъв резултат. Всеки ден му звъня по телефона, но сътрудниците му твърдят, че следствието все още не е приключило. Днес обаче реших, че на това трябва да се сложи край. Обадих се на вашите хора, които също се опитаха да ме баламосат. Отпратиха ме към някакъв смотан полицай, но аз си имам принципи — винаги се обръщам към началниците. Върша това всеки ден, дори когато се моля. В случая началникът сте вие !

Кацка с мъка скри усмивката си.

— Видях името ви във вестника — продължаваше неотстъпно Бренда. — Вие сте този, който разследва смъртта на доктора от „Бейсайд“…

— Имате предвид доктор Ливай?

— Точно така. Реших, че трябва да се обърна именно към вас, тъй като вече имате представа какви ги вършат в онази болница…

Кацка понечи да въздъхне, но навреме се спря. Жената насреща му несъмнено щеше да изтълкува това като жест на досада.

— Мога ли да видя бележката? — попита той.

Бренда му подаде лист хартия, прегънат на две. „Леля ви не е починала от естествена смърт. Приятел.“

— Плик?

Беше запазила и плика. Името й беше напечатано на същата пишеща машина. „Бренда Хайнли.“

— Имате ли представа кой може да ви е изпратил това писмо?

— Не. Може би някоя от сестрите. Някой, който е знаел за какво става въпрос…

— Но леля ви е била болна от рак в терминална фаза. Би могла да почине всеки момент…

— Тогава защо ми изпращат тази бележка? Някой знае, че това не е било естествена смърт и иска разследване. Аз също искам разследване!

— Къде е тялото на леля ви в момента?

— В Дома на покойниците. Ако питате мен, болницата го изпрати там подозрително бързо…

— Кой е взел решението? Това трябва да бъде член на семейството…

— Леля е оставила предсмъртни инструкции — отвърна Бренда. — Поне така ми казаха от болницата…

— А разговаряхте ли с някой от лекарите? Те може би ще помогнат за изясняване на случая…

— Предпочитам да не говоря с тях!

— Защо?

— При създалата се ситуация не мога да им вярвам…

— Ясно — кимна с въздишка Кацка. Разгърна бележника си на чиста страница и извади писалката. — Дайте ми имената на всички лекари, които са имали нещо общо с лечението на леля ви…

— Доктор Колин Уетиг е завеждащ отделението, но решенията е вземала една от неговите практикантки. Според мен трябва да насочите вниманието си именно към нея…

— Как се казва?

— Доктор Диматео.

Кацка изненадано вдигна глава.

— Абигейл Диматео?

Настъпи кратко мълчание. Върху лицето на Бренда се изписа подозрение.

— Вие я познавате! — предпазливо рече тя.

— Разговарял съм с нея, но по други въпроси…

— Тези разговори няма да повлияят на преценката ви по случая, нали?

— Не, разбира се.

— Сигурен ли сте?

Подозрението в погледа й започна да го дразни. А Кацка не беше от хората, които се дразнят лесно.

Лундкуист избра този момент, за да мине покрай бюрото. По лицето му се беше изписало съчувствие. Именно той би трябвало да интервюира тази жена, просто защото това щеше да бъде един добър урок за него. Урок по любезно търпение…

— Винаги се опитвам да бъда обективен, госпожице Хайнли — рече Кацка.

— В такъв случай трябва да насочите вниманието си към доктор Диматео.

— Защо точно към нея?

— Защото тя желаеше смъртта на леля ми.

Обвиненията на Бренда му се сториха прекалено невероятни. Но анонимната бележка беше факт, с който Кацка бе длъжен да се съобразява. Разбира се, имаше вероятност Бренда да си я беше написала сама. Жадни за внимание хора като нея вършат и по-странни неща. Беше склонен да повярва по-скоро на тази версия, отколкото на обвиненията, че Мери Алън е била умъртвена от собствените си лекари. Той самият беше свидетел на бавната и мъчителна смърт на жена си и по тази причина познаваше добре обстановката в раковите отделения. Беше се трогвал от състраданието на сестрите, от всеотдайната работа на онколозите. Тези хора знаеха как да се борят за човешкия живот. Но също така знаеха кога битката е загубена, кога страданията на болния натежават далеч повече от ден или седмица живот. Той самият бе имал мигове, в които желаеше смъртта на Ани като избавление. И положително би я приел, стига някой от лекарите да му беше предложил подобно нещо. Но никой не го стори. Ракът убива достатъчно бързо. Кой лекар би рискувал кариерата си, за да ускори тази смърт? А дори лекарите на Мери Алън да се бяха решили на подобен ход, кой би могъл да ги обвини в убийство?