Тес Геритсън - Изборът

— Става въпрос за племенницата й Бренда Хайнли, нали?

— Да. Тя е убедена, че смъртта на леля й е причинена от обстоятелства, които нямат връзка със заболяването.

— А вие се опитвате да го изкарате убийство…

— Опитвам се да разбера дали има някакъв повод за разследване. Вие как мислите?

Тя не отговори.

— Бренда Хайнли е получила анонимно писмо, в което се твърди, че Мери Алън не е починала от естествена смърт — продължи Кацка. — Смятате ли, че в това има някаква истина?

Беше в състояние да подскаже няколко отговора на този въпрос. Младата жена насреща му би могла да се изсмее и да отвърне, че това е абсурд. Би могла да заяви, че Бренда Хайнли е побъркана. Или пък би показала признаци на раздразнение, че изобщо й се задава подобен въпрос. Кацка несъмнено би приел за нормална всяка една от тези реакции. Но отговорът, който получи, го накара да замръзне от изненада.

Младата лекарка втренчено го погледна и тихо промълви:

— Отказвам да отговарям на вашите въпроси, детектив Кацка!

Лицето й беше станало по-бяло от стената зад нея.

Секунди след като полицаят напусна библиотеката, Аби панически се втурна към най-близкия телефон и набра пейджъра на Марк. За нейно огромно облекчение той се обади веднага.

— Онзи детектив отново се появи — прошепна в слушалката тя. — Марк, те знаят за Мери Алън! Онази Бренда е направила оплакване и сега ме разпитват за смъртта й!

— Не му каза нищо, нали?

— Не, но… — Въздишката й беше по-скоро ридание. — Не знаех какво да кажа, Марк… И мисля, че се издадох. Страх ме е и ченгето го разбра…

— Слушай внимателно, Аби! — рече Марк. — Нали не си му казала за морфина, който откриха в шкафчето ти?

— Замалко да му кажа — отново въздъхна тя. — Искаше ми се да му разкажа всичко! И може би трябваше да го сторя…

— В никакъв случай!

— Не е ли по-добре, Марк? Той рано или късно ще разбере, в това съм сигурна! — Въздухът излизаше от гърдите й със свистене, в очите й се появиха сълзи. Всеки момент щеше да се разплаче. Тук, в библиотеката, пред очите на всички. — Не виждам друг начин, Марк. По-добре да отида в полицията…

— Ами ако не ти повярват? Ами ако решат, че морфина в шкафчето ти доказва всичко?

— Добре де, какво да правя? — нервно попита Аби. — Да чакам да ме арестуват ли? — Гласът й премина в нервен шепот: — Не издържам повече! Не издържам…

— На този етап полицията не разполага с нищо — успокоително рече Марк. — Аз няма да им кажа нито дума, така ще постъпят и Уетиг, и Пар… Сигурен съм в това, тъй като те нямат никакво желание да се раздухва тази история. А ти се дръж, Аби. Генерала прави всичко възможно да те върне на работа.

Броени секунди й бяха нужни, за да възвърне самообладанието си. Когато отново проговори, гласът й беше тих, но стабилен.

— Ами ако Мери Алън наистина е била убита, Марк? В такъв случай разследване трябва да има! Ние сами трябва да помолим полицията да се намеси!

— Наистина ли искаш това?

— Не знам. Но си мисля, че именно това би трябвало да направим. Длъжни сме да го направим, защото имаме морални задължения!

— Сама ще решиш — отвърна с въздишка Марк. — Това, което искам от теб обаче, е да помислиш добре. Главно за последиците…

Аби вече го беше сторила. Беше си представила вестникарската шумотевица, беше преценила и опасността да бъде арестувана. Знаеше как да постъпи, но не се осмеляваше.

„Аз съм обикновена страхливка! Една от пациентките ми вероятно е убита, но аз мисля единствено как да си спася кожата!“

Вратата се отвори и в помещението влезе библиотекарката, натоварена с купчина книги. Седна на мястото си зад бюрото и започна да ги подпечатва. Твърдите корици издаваха остър звук. Туп-туп, туп-туп…

— Аби! — настоятелно промълви Марк. — Помисли си, преди да предприемеш каквото и да било. Хубавичко си помисли!

— Добре, ще се видим по-късно — хладно отвърна тя и прекъсна разговора.

Върна се на масата и втренчи поглед в купчината ксерокопирани статии. Това беше днешната й работа. Цяла сутрин се беше занимавала с нея. Беше лекар, който не може да практикува. Хирург, който няма достъп до операционната… Слуховете вероятно са тръгнали. Вече беше забелязала любопитните погледи на сестрите. Това стана още сутринта, когато влезе в отделението да потърси доктор Уетиг… Кой знае какво говореха зад гърба й…

Нямаше никакво желание да узнае това.

Почукването се прекрати. Библиотекарката беше оставила печата и я гледаше.