Тес Геритсън - Изборът

— Но въпреки това е инвестиция.

— Аз не бих инвестирала своите пари в подобно нещо!

— Никой не иска подобно нещо от теб. Аз харча мои пари, а не твои!

Тя хладно го изгледа и отстъпи крачка назад.

— Прав си — рече. — Тук моите пари нямат нищо общо…

— Аби! — простена той. — Моля те!

Отново заваля, ситните студени капчици я накараха да настръхне. Обърна се и тръгна към колата.

Марк я последва. Известно време и двамата мълчаха, заслушани в тропота на дъждовните капки по покрива.

— Ще оттегля офертата си — тихо промълви той точно в момента, в който мълчанието стана непоносимо.

— Не съм казала, че искам това — тръсна глава Аби.

— Тогава какво искаш?

— Искам повече да си споделяме. Парите не ме интересуват. Но ме боли като казваш, че става въпрос за твоите пари. Така ли ще я караме в бъдеще? Твое, мое? Ами защо тогава не помолим адвокатите си да изготвят едно хубаво предбрачно споразумение? Което да дели всичко — от мебелите до децата!

— Нищо не разбираш! — въздъхна Марк и завъртя стартерния ключ. В гласа му прозвуча неочаквана нотка на отчаяние.

Пътят до дома изминаха в пълно мълчание.

— Може би трябва да обмислим още веднъж годежа си — тихо промълви Аби. — Може би не бракът е това, което искаш…

— А ти искаш ли го? — стрелна я с поглед той.

Тя извърна глава към прозорчето и въздъхна.

— Вече не знам…

И това си беше чистата истина.

„Безмилостен убиец пропълзя в къщата на доктор Алън Хенеси, докато семейството му кротко спеше.

Смъртоносният въглероден двуокис от дефектна камина е причинил смъртта на тридесет и четири годишния Хенеси, съпругата му Гейл на тридесет и три и тяхната шестмесечна дъщеря Линда. Телата са били открити на следващия ден от приятел на семейството, поканен за новогодишен обяд…“

Аби завъртя микрофиша и на екрана се появи снимка на семейство Хенеси. Неговото лице беше преднамерено сериозно, докато в очите на жена му проблясваха весели искрици. Снимка на бебето липсваше. В „Глоуб“ вероятно са решили, че всички шестмесечни бебета изглеждат еднакво…

Извади микрофиша и го замени с друг, съдържащ течението на вестника три и половина години преди смъртта на семейство Хенеси. Материалът, който търсеше, се оказа на първа страница.

„Откритият във вторник труп на удавник в акваторията на бостънското пристанище, беше идентифициран днес като доктор Лорънс Кунслър, гръден хирург в една от местните болници. Миналата седмица колата на доктор Кунслър беше открита празна в южния край на моста Тобин. Полицията предполага, че смъртта му е акт на самоубийство. Но следствието продължава, тъй като до този момент няма свидетел на инцидента…“

Аби постави снимката на Кунслър в центъра на екрана. Беше една от онези предварително нагласени фотографии, които не показват нищо. Облечен в бяла престилка и със стетоскоп в ръка, доктор Кунслър гледаше право в обектива.

Гледаше в нея.

„Защо го направи?“, попита безмълвно Аби. „Защо скочи от този мост?“ После неволно добави: „А дали наистина си скочил?“.

Едно от предимствата на наказанието беше свързано с факта, че можеше да се измъква от болницата за цял следобед и никой да не я потърси. Сега, попаднала сред оживлението на площад Копли, на който се намираше сградата на Бостънската обществена библиотека, Аби се почувства едновременно самотна и доволна, че не е нужно да се връща в „Бейсайд“. Следобедът беше на нейно разположение и тя реши да отскочи до къщата на Илейн.

През последните дни се беше опитала да открие новия телефон на Илейн, но никоя от съпругите в екипа не го знаеше, включително Мерили Арчър. Повечето от тях за пръв път чуваха, че си е сменила телефона.

Подкара по магистрала №9 към Нютън, а лицата на Кунслър и Хенеси останаха пред очите й с болезнена яснота. Не изгаряше от желание да разговаря с Илейн, но напоследък непрекъснато мислеше за Кунслър и Хенеси, неизбежно свързвайки ги с Арън. Фактът, че по време на неговото погребение никой не отрони дума за починалите по-рано членове на екипа, й се струваше все по-странен. При нормални обстоятелства подобна тема би била неизбежна. Все някой би отбелязал, че вече станаха трима , все някой би попитал: Не мислите ли, че става въпрос за някаква тенденция… Но никой не каза нищо. Включително Илейн, която би трябвало да знае за смъртта на Кунслър и Хенеси.