Тес Геритсън - Изборът

— Кога?

— В събота. С един микробус.

— Не знам за никакъв микробус — поклати глава той.

— Добре де, няма значение — въздъхна Аби и направи крачка назад. — Но престанете да карате след мен!

— Исках да ви спра. Не видяхте ли, че мигам с фаровете си?

— Откъде да знам, че това сте вие?

— Ще ми кажете ли защо отидохте в къщата на доктор Ливай? — попита вместо отговор той.

— Отбих се да видя Илейн. Нямах представа, че се е изнесла…

— Защо не паркирате ей там? — махна Кацка към едно току-що освободило се място на паркинга. — Бих искал да поговорим… Или пак ще откажете да отговаряте на въпросите ми?

— Зависи от въпросите — тръсна глава Аби.

— Относно доктор Ливай.

— Само за това ли ще говорим? За Арън и никой друг?

Кацка кимна с глава.

След кратък размисъл Аби стигна до заключението, че въпросите могат да бъдат и двупосочни. Детектив Кацка не изглежда словоохотлив, но кой знае? Може пък да й даде някаква информация…

Опипа с очи редицата магазинчета около супермаркета и кимна с глава:

— Добре. Можем да изпием по едно кафе в отсрещната закусвалня…

Ченгета и понички. Тази асоциация беше източник на безброй шеги и закачки, особено когато пред някоя закусвалня от веригата „Дънкин Донатс“ спре патрулна кола с добре охранени пазители на реда. Но Бърнард Кацка не изглеждаше почитател на поничките. Поръчката му се изчерпа с чаша кафе без мляко, от която отпиваше без особен ентусиазъм. Наблюдавайки го под вежди, Аби стигна до заключението, че това е човек, който не търси приятните страни на живота, не познава удоволствията на греха и рядко върши глупости.

Първият му въпрос беше направо на темата.

— Защо отидохте в къщата на Ливай?

— Исках да видя Илейн — отвърна Аби.

— По каква причина?

— По личен въпрос.

— Имам впечатлението, че с нея сте само познати — подхвърли детективът.

— Тя ли ви каза това?

Той не обърна внимание на въпроса и педантично продължи:

— Ще потвърдите ли това мое впечатление?

— Да — кимна с лека въздишка Аби. — Познаваме се благодарение на Арън и това е всичко.

— И тъй, защо я потърсихте у дома?

Повторната й въздишка не убягна от вниманието му. Беше ясно, че се пита на какво се дължи тази нервност.

— Напоследък ми се случиха странни неща — призна тя. — Искаше ми се да ги обсъдя с Илейн…

— Какви неща?

— В събота ме проследиха. Един бежов микробус. Засякох го на моста Тобин, после го видях пред дома си…

— Друго?

— Това не ви ли стига? — стрелна го недоволно Аби. — Здравата се уплаших…

Той я гледаше, без да отговори. Сякаш се опитваше да определи дали лицето й издава истински страх.

— Какво общо има това с госпожа Ливай? — Въпросът бе зададен спокойно, дори с нещо като отегчение.

— Вие сте този, който ме накара да се замисля за Арън. Да се запитам дали наистина се е самоубил… В резултат открих, че още двама лекари от „Бейсайд“ са починали при подозрителни обстоятелства.

Бръчиците по челото на Кацка я осведомиха, че това е ново за него.

— Доктор Лорънс Кунслър, гръден хирург, скочил от моста Тобин преди шест години и половина — подхвърли тя.

Кацка не каза нищо, но в тялото му се появи някаква напрегнатост.

— Доктор Хенеси, анестезиолог, който преди три години загива от отравяне с въглероден двуокис, заедно с жена си и детето си — продължи тя. — Полицията го обявява за нещастен случай, следствие от повреда в камината…

— За съжаление подобни неща стават всяка зима — промърмори Кацка.

— И накрая Арън — добави Аби. — С него стават трима. Всички са работили в екипа за трансплантации. Това не ви ли се струва прекалено голямо съвпадение?

— За какво точно намеквате? — сбърчи вежди детективът. — Че някой е взел на прицел трансплантационния екип и е започнал да елиминира членовете му един по един?

— Подчертавам един странен факт, нищо повече — поклати глава Аби. — Вие сте полицай, вие трябва да се заемете с неговото проучване…

Кацка се облегна назад.

— А как вие се оказахте замесена във всичко това? — попита той.

— Приятелят ми е член на този екип. Мисля, че е доста разтревожен от хода на събитията, макар да не го признава. Според мен всички в екипа са разтревожени и скрито се питат кой ще бъде следващия… Но никой дума не обелва. Пътниците, които чакат обявяването на полета, не обичат да говорят за самолетни катастрофи, нали?

— Значи се безпокоите за приятеля си, така ли?

— Да — кимна Аби.