— Ще ви кажем какво знаем — добави Аби. — Броени часове преди операцията на госпожа Вос, „Уилкокс Мемориал“ съобщава на координаторката по трансплантациите в „Бейсайд“, че там разполагат с подходящ донор. Сърцето е изрязано и пренесено в Бостън по въздуха. Пристигна в операционната на „Бейсайд“ точно в един през нощта, придружавано от някой си доктор Мейпс. Заедно със съответните документи, които по-късно изчезват и никой не може да ги открие. На мен ми хрумна да потърся името на Мейпс в Общия медицински справочник, но там няма доктор с това име.
— Кой тогава е извършил жътвата?
— Според нас хирург на име Тим Никълс. Неговото име фигурира в справочника, тъй че той наистина съществува. Според данните от личното му досие, той е бил практикант тук, в „Масачузетс Дженерал“. Случайно да си спомняте за него?
— Никълс, Никълс… — промърмори замислено Тарасоф. — Кога е бил тук?
— Преди деветнадесет години.
— Трябва да погледна в архивата на практикантите…
— Ето какво се е случило според нас — погледна го право в очите Вивиан. — Госпожа Вос е имала нужда от спешна трансплантация на сърце, а съпругът й — парите да го купи. Не зная по какъв начин са направени сондажите, но такива безспорно е имало. Оказва се, че този Тим Никълс разполага с подходящия донор. Стимулиран по някакъв начин, той изпраща сърцето директно в „Бейсайд“, без да го регистрира в БОНИ. Това е възможно, само ако и други хора по веригата са били „стимулирани“, включително хора от „Бейсайд“…
Тарасоф шокирано я погледна и поклати глава.
— Възможно е — прошепна той. — Това, което казваш, е напълно възможно!
Вратата рязко се отвори, в помещението влязоха двама практиканти. Улисани в оживен разговор, те се насочиха към машината за кафе. Измина цяла вечност, преди да се махнат…
Тарасоф изглеждаше все така смаян.
— Аз самият съм изпращал пациенти в „Бейсайд“ — промърмори той. — Там действа най-добрият център за трансплантации в страната! Не разбирам как са допуснали нерегистриран орган. Нима не знаят, че това ще им донесе огромни неприятности с БОНИ и Националната мрежа?
— Отговорът е очевиден — рече Вивиан. — Пари!
В помещението се появи още един хирург. Халатът му беше потъмнял от пот. Насочи се към едно от креслата, от гърдите му излетя въздишка на облекчение. Тръшна се върху седалката и затвори очи.
— Молим ви да хвърлите едно око на досието на Тим Никълс — прошепна Аби и се наведе към възрастния хирург. — Всичко свързано с него ще ни бъде от полза. Интересно е да разберем дали действително е карал практиката си тук, или досието му е изцяло фалшифицирано…
— Ще го издиря и ще му се обадя лично…
— Не, недейте. Все още не сме сигурни срещу какво сме изправени…
— Предпочитам да действам открито, доктор Диматео — изгледа я намръщено Тарасоф. — Искам да знам дали тук наистина действа нелегална мрежа за доставка на органи и бъдете сигурна, че ще разбера!
— Ние също искаме това — кимна Аби и очите й нервно пробягаха по лицето на хирурга, който продължаваше да почива в креслото насреща със затворени очи. — Но трябва да бъдем много предпазливи… — Гласът й премина в шепот: — За шест години са починали трима лекари от „Бейсайд“. Две самоубийства и един нещастен случай. Всичките са били членове на екипа за трансплантации…
В очите на възрастния хирург се появи огромно смайване и Аби разбра, че предупреждението й е прието.
— Май се опитвате да ме уплашите, а? — попита с дрезгав глас Тарасоф.
— То си е страшно — мрачно кимна Аби.
Излязоха на паркинга. Небето над главите им беше мрачно. Бяха пристигнали тук всяка с колата си, сега беше време да се разделят. Дните станаха къси. Беше едва пет, но вече се смрачаваше. Аби потръпна, придърпа полите на якето си и огледа паркинга. Не видя бежов микробус.
— Все още не разполагаме с достатъчно факти, за да предизвикаме разследване — промърмори Вивиан. — А ако избързаме, Виктор Вос със сигурност ще заличи всички следи.
— Нина Вос не е първият подобен случай — поклати глава Аби. — Според мен „Бейсайд“ е в бизнеса от доста време насам. Арън Ливай е имал офшорна сметка с три милиона долара в нея, а това означава много подкупи…
— Но изведнъж е изпитал остър пристъп на разкаяние, така ли? — изгледа я продължително Вивиан.
— Знам, че искаше да се махне от „Бейсайд“ и изобщо от Бостън — отвърна Аби. — Може би не са го пуснали…
— А същото е станало с Кунслър и Хенеси…
Читать дальше