Тес Геритсън - Изборът

— Страхувам се, че ще отрече, а аз няма да мога да разбера дали казва истината — въздъхна Аби и прокара ръка през косата си. — Господи! Доскоро бях убедена, че съм твърда като скала и когато пожелая нещо, просто работя като бясна, за да го постигна! А сега се колебая за всичко. Нещата, които ме крепяха, вече ги няма…

— Имаш предвид Марк?

— Най-вече Марк — разтърка лицето си Аби.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза Вивиан.

— Не мога да спя. Мисля за един куп неща, а не само за Марк. Онази бъркотия с Мери Алън също не излиза от главата ми. Очаквам всеки момент появата на детектив Кацка с белезници в ръце…

— Мислиш ли, че те подозира?

— Мисля, че е прекалено умен, за да не го стори…

— Но той те остави на мира, нали? Може би отдавна е забравил тази история…

Аби си спомни за спокойните сиви очи на Бърнард Кацка и поклати глава:

— Той е непроницаем. Но според мен е настоятелен, а не само умен. Страх ме е от него, но едновременно с това ме привлича…

— Интересно — промърмори Вивиан и се облегна назад. — Дивечът е привлечен от ловеца…

— Понякога ми се иска да му позвъня и да му изпея всичко — призна с въздишка Аби. — Да свърша веднъж завинаги… — Подпря главата си с длани и унило добави: — Господи, толкова съм уморена! Иска ми се да избягам някъде и да спя цяла седмица!

— Може би трябва да се изнесеш от къщата на Марк — подхвърли Вивиан. — При мен има една свободна спалня, защото баба си тръгва…

— Аз пък мислех, че тя е постоянен гост в къщата ти…

— Не е — усмихна се Вивиан. — Гостува на всичките си внуци подред. В момента една моя братовчедка в Конкорд е в трескава подготовка за визитата й …

— Не знам какво да правя — поклати глава Аби. — Проблемът е там, че обичам Марк. Не му се доверявам, но го обичам. И в същото време зная, че това, което вършим в момента, със сигурност ще го съсипе…

— А може би ще спаси живота му — тихо подхвърли Вивиан.

— Спасявам му живота, но му съсипвам кариерата — отчаяно я погледна Аби. — Едва ли ще ми бъде много благодарен…

— Арън би ти благодарил. Кунслър също. Да не говорим за жената и малкото дете на Хенеси…

Аби замълча.

— Сигурна ли си, че и Марк е вътре? — попита след кратката пауза Вивиан.

— Не съм и именно затова ми е трудно. Искам да му вярвам, а не разполагам с доказателства. Нито в едната посока, нито в другата… — Ръката й докосна бележника. — До този момент съм прегледала двадесет и пет болнични картона. Част от тях се отнасят за трансплантации, правени преди две години. Името на Марк присъства при всяка от тях.

— Името на Арчър също, както и това на Арън — напомни й Вивиан. — Това не доказва нищо. Какво друго успя да научиш?

— Досиетата изглеждат странно еднакви. Сякаш са преписвани едно от друго…

— Ясно. А нещо за донорите?

— Тук нещата стават по-интересни… — Аби огледа ресторанта и наклони глава към приятелката си. — Не във всички досиета е отбелязано откъде идва съответния орган. Но в доста от тях се съдържа и тази информация. В очите ми се набива един странен факт: четири сърца са пристигнали от Бърлингтън, щат Върмонт!

— „Уилкокс Мемориал“?

— Не знам. В бележките на сестрите не се споменава конкретна болница. Но не е ли странно, че едно сравнително малко градче като Бърлингтън предлага такова изобилие от пациенти в състояние на мозъчна смърт?

В очите на Вивиан се появи смайване.

— Тук нещо наистина не е наред — промърмори тя. — До този момент подозирахме някаква измама в системата за регистрация на органите, но тя не може да обясни струпването на донори в един и същ град. Освен ако…

— Освен ако не става въпрос за изкуствено отглеждане на донори — довърши мисълта й Аби.

Над масата се възцари тежко мълчание.

„Бърлингтън е университетски град, помисли си Аби. Пълен с млади и здрави студенти. Пълен с млади и здрави сърца…“

— Мога ли да получа датите на тези четири жътви в Бърлингтън? — вдигна глава Вивиан.

— Да, имам ги тук — кимна Аби. — Защо са ти?

— Ще ги засека с некролозите в Бърлингтън. Ще открия кой точно е умрял. По този начин може би ще идентифицираме имената на донорите. И ще разберем как са се оказали в състояние на мозъчна смърт…

— Но в некролозите рядко се споменава причината за смъртта — възрази Аби.

— Значи трябва да стигнем до съответните смъртни актове. Което означава, че някоя от нас трябва да се разходи до Бърлингтън. А аз и без това отдавна си мечтая да посетя това градче! — Дребничката азиатка отново се превърна в непоколебим войн. Небрежния тон, с който каза всичко това, не можеше да скрие нетърпеливото очакване, което караше тялото й да потрепва като струна.