Тес Геритсън - Изборът

Сърцебиенето й започна да се успокоява едва когато се озова в просторното болнично фоайе. Спусна се по стълбите към приземието и влезе в архивата. Това беше последното й посещение тук. Имаше да прегледа само още четири имена от списъка.

Попълни формуляра и го плъзна върху гишето.

— Може ли да получа тези досиета, моля?

Служителката се обърна и чертите на лицето й изведнъж се изопнаха. Сигурно си въобразявам, рече си Аби. Вече беше работила с тази жена, поведението й винаги беше дружелюбно. Но сега тя дори не се усмихна, а само сведе очи към формуляра, после каза:

— Съжалявам, но не мога да ви дам тези досиета, доктор Диматео.

— Защо?

— Защото не са в архивата.

— Но вие дори не проверихте…

— Наредено ми е да не ви давам повече материали. Заповедта е лично на доктор Уетиг. Между другото спомена, ако се появите тук, веднага да се отбиете в кабинета му…

Аби замълча и усети как кръвта се отдръпва от лицето й.

— Каза още, че никога не ви е поръчват тази справка! — укорително добави жената. „Вие сте ни излъгала, доктор Диматео“, говореше хладният й поглед.

Аби не знаеше какво да отговори. Стори й се, че осветлението намаля, а просторната зала се превръща в тясно килерче. Обърна се и срещна погледите на тримата лекари, които попълваха картоните си.

Напусна архивата.

Първата й мисъл беше да се махне от болницата, тъй като една конфронтация с доктор Уетиг й се струваше немислима. Прииска й се да скочи в колата и да изчезне. Да спре едва когато зад гърба й останат поне хиляда мили… Колко време отнема едно пътуване до Флорида? До палмите и прекрасните пясъчни плажове? Никога не беше ходила във Флорида. Не беше вършила и още куп други неща, които за някои хора са приятно ежедневие… Сега можеше да ги свърши. Достатъчно беше да излезе от проклетата болница, да скочи в колата и да си каже: „Майната му на всичко! Печелите! Всички вие печелите!…“.

Но вместо да излезе от болницата, тя изчака асансьора и натисна копчето за втория етаж.

По време на краткото пътуване до административния отдел си даде сметка за няколко неща. Първото от тях беше една констатация: тя е твърде упорита или твърде глупава, за да избяга. А второто, че всъщност не се нуждае от красиви плажове, а иска само едно: да се завърнат мечтите й…

Излезе от асансьора и тръгна по покрития с мокет коридор. Канцеларията на завеждащия учебната част беше зад ъгъла, отвъд кабинета на Джеръмая Пар. Секретарката на президента я зърна през отворената врата и посегна към телефона.

Аби зави зад ъгъла и влезе в канцеларията. Пред бюрото на секретарката стояха двама непознати мъже. А върху лицето на самата секретарка се появи същото смаяно изражение, което се беше изписало върху лицето на колежката й — секретарката на Пар…

— О, доктор Диматео…

— Искам да видя доктор Уетиг — хладно я уведоми Аби.

Двамата мъже се обърнаха към нея, в следващия миг блесна ослепителна светкавица.

— Какво правите? — извика Аби и се извърна встрани.

Светкавиците на фотоапаратите продължаваха да действат.

— Бихте ли коментирали смъртта на Мери Алън, докторе? — попита единият от непознатите.

— Какво? — объркано го погледна тя.

— Тя беше ваша пациентка, нали?

— А вие кой сте, по дяволите?

— Гари Старк, от „Бостън Хералд“. Вярно ли е, че сте привърженик на евтаназията? Научихме, че сте правили изявления в подкрепа на…

— Махайте се! — направи крачка напред Аби. — Не желая да разговарям с вас!

— Доктор Диматео…

Аби се обърна с намерението да напусне канцеларията, но почти се сблъска с Джеръмая Пар.

— Репортерите веднага да напуснат болницата! — извика със заповеднически тон той, после се обърна към Аби: — А вие елате с мен, докторе!

Аби мълчаливо го последва. Влязоха в кабинета му, Пар затръшна вратата и се обърна към нея.

— От „Хералд“ започнаха да звънят преди половин час. Последва го „Глоуб“ и още половин дузина вестници. Тук стана истинска лудница!

— Бренда Хайнли ли ги е уведомила? — попита Аби.

— Мисля, че не — поклати глава Пар. — За разлика от нея, репортерите знаят за морфина, който открихме в шкафчето ви…

— Но как са научили? — учудено попита Аби.

— Изтекла е информация — изпъшка Пар и се отпусна на стола си. — Това ще ни съсипе! Полицейско разследване, куп униформени ченгета в болницата!

„Полицията! Естествено, че изтеклата информация ще стигне и там…“

Заковала поглед в лицето на президента, Аби мълчеше. Гърлото й внезапно пресъхна, не беше в състояние да издаде дори звук. Запита се дали той не е разпространил информацията, но после реши, че това е малко вероятно. Просто защото скандалът засягаше и него.