Тес Геритсън - Изборът

— Коя е тя?

— Отглеждане на донори…

— Какво?! — не издържа Лундкуист. — Нима говорите за убийство на здрави хора? Къде тогава са техните трупове? Къде са жалбите за изчезнали?

— Не съм казала, че такава система съществува в действителност — поклати глава Аби. — Само изреждам възможните начини на действие… Според мен Арън Ливай е участвал в нещо подобно. Само по този начин може да се обясни как е натрупал трите милиона долара в онази сметка.

Изражението на Кацка не се промени, безразличието му започна да я дразни.

— Нима не разбирате за какво става въпрос? — леко повиши тон тя. — Едва сега ми стана ясно защо бяха оттеглени съдебните искове срещу мен. Вероятно са се надявали, че ще престана да задавам въпроси… Но аз не се отказах, въпросите ми стават все повече… По този начин ги принуждавам да направят следващия ход… Те трябва да ме дискредитират, защото представлявам сериозна опасност за системата им…

— Не е ли по-лесно да ви ликвидират? — скептично подхвърли Лундкуист.

— Не знам — промълви Аби. — Може би мислят, че зная твърде малко… Или изчакват, защото току-що погребахме Арън.

— Ама фантазията ви наистина работи! — разсмя се подигравателно русокосият детектив.

Кацка рязко вдигна ръка и гигантът млъкна.

— Ще бъда откровен с вас, доктор Диматео — въздъхна той. — Така, както го описвате, този сценарий ми се струва напълно невероятен.

— Нищо друго не ми идва наум — сви рамене Аби.

— Искате ли аз да ви предложа един друг сценарий? — вдигна вежди Лундкуист. — При това напълно логичен? — Пристъпи напред, наведе се над масата и закова заплашителен поглед в лицето на Аби: — Пациентката ви Мери Алън е имала ужасни болки и ви моли да й помогнете. Вие по всяка вероятност решавате, че това ще бъде един хуманен акт. Всъщност, актът наистина е хуманен. На всеки състрадателен лекар би му хрумнало същото. Инжектирате висока концентрация морфин на горката жена и всичко е свършено. Но за лош късмет ви вижда една от сестрите, която впоследствие изпраща анонимен сигнал до племенницата на госпожа Алън. И въпреки хуманните си мотиви, вие изведнъж се оказвате в тежко положение. Очаква ви обвинение в убийство, затвор. Неприятно, нали? Това ви принуждава да се замислите. И в крайна сметка стигате до една теория за конспирация, която едва ли някой може да докаже, но в която има и доста голяма доза логика… Не ви ли се струва, че този сценарий е по-добър, докторе?

— Може би, но нещата не са се развили така.

— А как?

— Вече ви казах всичко, което зная…

— Вие ли убихте Мери Алън?

— Не! — извика Аби и стовари длан върху масата. — Не съм убила пациентката си!

Лундкуист хвърли кос поглед към Кацка и презрително изсумтя:

— Май хич не я бива в лъжите!

После рязко се обърна и излезе.

Известно време и двамата мълчаха, после Аби вдигна глава.

— Арестувана ли съм? — тихо попита тя.

— Не, можете да си вървите — изправи се на крака Кацка.

Тя стори същото.

Известно време се гледаха в очакване, сякаш никой от двамата не желаеше да сложи край на този разговор.

— А защо ме освобождавате? — попита тя.

— Следствието продължава — неопределено отвърна той.

— Мислите ли, че съм виновна?

Кацка се поколеба. Аби прекрасно знаеше, че човекът насреща й не е длъжен да отговаря, но инстинктивно усещаше, че той иска да бъде максимално откровен с нея. Не знаеше само какви мисли минават през главата му в този кратък миг.

— Доктор Ходъл ви очаква в приемната — смени темата детективът, обърна се към изхода и добави: — Пак ще си поговорим, доктор Диматео…

Аби напусна стаята и се насочи към чакалнята на полицейското управление.

Марк я чакаше на вратата.

Позволи му да я вземе в прегръдките си, но тялото й не реагира. Сякаш докосваше нещо чуждо и непознато. Сякаш гледаше някъде отстрани как двама души се прегръщат и целуват.

— Да си вървим у дома — прошепна той. Гласът му долетя някъде отдалеч, чужд и непознат.

Изправен зад стоманените пречки на преградата, Кацка гледаше след тях. Гледаше как мъжът притиска младата жена към себе си. С нежност и обич. Това не му се случваше всеки ден. Повечето двойки между тези стени се държаха на разстояние, помежду им имаше обвинително насочени показалци, отекли лица и разбити зъби. Другите пък демонстрираха порочно сладострастие и нищо повече. Едно брутално сладострастие, характерно за проститутките в крайните квартали на Бостън, известни като „фронтовата линия“… Той самият не беше напълно имунизиран срещу него, тъй като беше жив човек и понякога също изпитваше нужда от женско тяло…