Тес Геритсън - Изборът

Но обич не беше изпитвал отдавна. Вероятно по тази причина гледаше след Марк Ходъл с чувство на лека завист.

— Хей, Охлюв! — извика някой зад гърба му. — Търсят те на трета линия!

Кацка вдигна слушалката.

— Обаждаме се от Съдебна медицина — прозвуча женски глас. — Момент, моля, ще ви свържа с доктор Роуботам…

Притиснал слушалката към ухото си, Кацка се извърна към чакалнята, но Аби Диматео и Ходъл вече ги нямаше там. Двойката, на която не й липсва нищо, рече си с въздишка той. Добър външен вид, пари, блестяща кариера… Дали жена в тази завидна позиция ще рискува всичко, за да облекчи болките на умираща от рак старица?

— Охлюв? — бръмна в слушалката жизнерадостният глас на Роуботам.

— Казвай какво има…

— Изненада!

— Приятна или обратното?

— Да я наречем неочаквана. Получих ГХС-резултатите от тъканните проби на доктор Ливай…

ГХС или газохроматографска спектрометрия, беше специален тест за откриване на наркотици и токсини, използван от съдебномедицинските лаборатории.

— Нали вече беше изключил подобна възможност? — попита Кацка.

— Бях изключил обичайните дроги — наркотици и барбитурати. Използвах подходящата за подобни тестове техника на повърхностна хроматография… Но после ми хрумна, че става въпрос за медицинско лице и няма да е зле, ако прибегнем и до по-специализирани тестове. Заех се да го изследвам за фентанил, фенциклидин и още няколко летливи субстанции. Така открих, че в мускулната тъкан има следи от сукцинилхолин…

— Това пък какво е? — сбърчи вежди Кацка.

— Агент, който блокира нервите в мускулната и съединителната тъкан. Влиза в реакция с ацетилхолина, който е естественият невротрансмитер на организма. Крайният резултат прилича на Д-тубокурарин…

— Кураре?

— Точно така. Но сукцинилхолинът има по-различен химически строеж. Използва се по време на операции за блокиране на мускулите и улесняване на вентилацията…

— Искаш да кажеш, че е бил парализиран?

— Абсолютно безпомощен — отвърна патологът. — Но най-лошото е, че положително е бил в пълно съзнание… Представяш ли си? — Роуботам помълча малко, после въздъхна: — Ужасен начин да умреш, Охлюв…

— По какъв начин е вкарано лекарството?

— Чрез инжекция.

— Но по тялото нямаше следи от убождане…

— Вероятно са го инжектирали в черепа, под косата. Говорим за съвсем леко боцкане, като от карфица… Лесно бихме могли да го пропуснем, особено при наличието на постморталните изменения…

Кацка се замисли. В съзнанието му изплуваха думите на Аби Диматео, казани само преди няколко дни.

— Ще ми направиш ли една услуга? — рече на глас той. — Става въпрос за две патологически заключения. Първото е на един самоубиец, скочил преди около шест години от моста Тобин. Името му е Лорънс Кунслър…

— Я го продиктувай буква по буква — изръмжа Роуботам. — Тъй, записах го… Второто?

— Доктор Хенеси. Не си спомням малкото му име. Случаят е отпреди три години. Отравяне с въглероден двуокис при нещастен случай. Цялото му семейство е загинало…

— Май си спомням нещо — промърмори патологът. — Имаше и малко дете, нали?

— Точно — кимна Кацка. — А аз ще се опитам да получа разрешение за ексхумация…

— Какво търсиш, Охлюв?

— Не знам точно… Нещо, което може би сме пропуснали, но което ще открием сега…

— В заровен от шест години труп? — засмя се недоверчиво Роуботам. — Ти май си станал оптимист!

— Донесоха още цветя, госпожо Вос. Тук ли да ги сложа, или в параклиса?

— Донесете ги тук, моля.

Седнала до любимия си прозорец, Нина Вос проследи с очи прислужницата, която внимателно постави вазата с цветя върху нощната масичка. Въздухът се изпълни с аромата на свежи азалии.

— Дайте ги тук, до мен…

— Веднага, госпожо — кимна момичето и пренесе вазата на ниската масичка за чай до креслото на Нина. Наложи се да махне оттам друга ваза, пълна с ориенталски лилии. — Тези май не са сред любимите ви цветя…

— Не са — усмихна се Нина и сведе поглед към необичайния букет.

Опитното й око веднага различи руския пелин и розовите азалии, които влизаха в ярък контраст с другите цветя в стаята. Сред тях имаше яркочервени ружи и жълти слънчогледи, но преобладаваха маргаритите. Обикновени, с нищо незабележими цветя. Нима е възможно да се намерят маргарити по това време на годината?

Докосна цветчетата с длан, в носа я удари ароматът на късно лято, на отдавна забравената градина, в която не беше стъпвала от месеци. Лятото отдавна беше отминало, а къщата им в Нюпорт бе затворена за зимата. Господи, колко мразеше този сезон! Цветята и храстите в нюпортската градина се готвеха за зимен сън, а тя беше принудена да се върне в Бостън, в тази огромна къща с позлатени корнизи, изящна дърворезба и бани, облицовани с карарски мрамор. Тъмното дърво на ламперията й действаше потискащо. Лятната им къща беше пълна със слънце и въздух, със соления аромат на морето. Но тази къща тук беше символ на зимата… Извади една маргаритка от вазата и с наслада вдъхна натрапчивата й миризма.