Тес Геритсън - Изборът

— Защо мислите така?

— Защото го е купил.

— Толкова лесно ли се купуват сърца?

— Да, особено когато клиентът разполага с достатъчно пари…

Нина не каза нищо. Мълчанието й несъмнено означаваше, че приема общовалидната максима „всичко може да се купи с пари“.

Лимузината зави по Ембанкмънт роуд и се насочи на запад, покрай река Чарлс. Сивата повърхност на водата беше набърчена от проливния дъжд.

— Как разбрахте за всичко това? — попита Нина.

— Напоследък разполагам с много свободно време — въздъхна Аби. — Останах смаяна от възможностите, които се разкриват пред човек без работа… Само за последните няколко дни открих куп нови за мен неща. Не само за вашето сърце, но и за още редица трансплантации. И колкото повече научавам, толкова по-страшно ми става, госпожо Вос…

— Но защо се обръщате към мен, а не към властите?

— Нима не сте чула слуховете? Вече ме кръстиха „доктор Хемлок“ и твърдят, че убивам своите пациенти от милосърдие. В това няма нищо вярно, но хората винаги са склонни да вярват в слуховете… — Очите й потъмняха и се извърнаха към реката. — Нямам работа, никой не ми вярва, няма как да докажа твърденията си…

— С какво разполагате, всъщност?

— С истината! — отсече Аби и заби очи в нейните. — С цялата истина!

Лимузината хлътна в някаква локва, водата шумно плисна под долната част на купето. Напуснаха крайбрежната улица и поеха по изпълнения със завои път към Бек Бей Фенс.

— В десет вечерта през нощта на вашата операция в болницата се получи съобщение, че в Бърлингтън, щат Върмонт, има подходящ донор за вас. Три часа по-късно сърцето пристигна в операционната. Жътвата по всяка вероятност е била извършена в болницата „Уилкокс Мемориал“, от хирург на име Тимъти Никълс. Органът беше трансплантиран на вас и всичко изглеждаше наред. В „Бейсайд“ подобни операции отдавна са ежедневие. — Аби замълча, после тихо добави: — Но при тази имаше една особеност… Никой не научи откъде всъщност дойде сърцето…

— Нали казахте Бърлингтън?

— Казах, че по всяка вероятност е дошло оттам. Но доктор Никълс изчезна. Може да се крие, може и да не е между живите. От „Уилкокс Мемориал“ категорично отрекоха да са осъществили жътва на тази дата…

Нина запази мълчание и сякаш потъна в топлото си вълнено палто.

— Вие не сте първата — тихо рече Аби.

— Така ли? — извърна към нея бялото си лице жената.

— Има поне още четири такива случая… Успях да прегледам медицинските архиви за последните две години. Нещата са се развивали по абсолютно същият начин: от Бърлингтън съобщават за наличието на донор, сърцето пристига в „Бейсайд“ в малките часове на нощта. След което се извършва трансплантацията. Но тук нещо не е наред. Става въпрос за четири сърца, което означава четирима мъртъвци, нали? С помощта на една приятелка, аз си направих труда да прегледам некролозите на Бърлингтън за съответните дати. Между тях нямаше нито един донор…

— Откъде тогава се появяват тези сърца?

Аби срещна недоверчивия поглед на жената до себе си и мрачно поклати глава.

— Не знам…

Лимузината направи широк кръг и отново пое по крайречната улица. Връщаха се в Бийкън Хил.

— Не разполагам с доказателства — поклати глава Аби. — Не мога да използвам регистъра на Банката за органи в Ню Ингланд, защото там знаят, че ме разследват. И вероятно ме мислят за смахната… По тази причина се обръщам към вас. Знаете ли какво си помислих, когато за пръв път разговарях с вас, онази нощ в реанимацията? Че бих се радвала да имам за приятелка жена като вас… Имам нужда от помощта ви, госпожо Вос!

Нина дълго мълча. Гледаше право пред себе си, лицето й беше бяло като оголена кост. В крайна сметка стигна до някакво решение, изпусна една дълбока въздишка и тихо промълви:

— Ще ви сваля на отсрещния ъгъл… Имате ли нещо против?

— Съпругът ви е купил това сърце, госпожо Вос! — каза настоятелно Аби. — И други хора са го вършили! Ние не знаем кои са донорите, как се осъществяват сделките…

— Тук! — повиши глас Нина Вос и леко почука по стъклото, което ги разделяше от шофьора.

Лимузината спря до тротоара.

— Моля, слезте…

Аби не мръдна от мястото си. Дъждът монотонно почукваше по покрива.

— Моля ви! — прошепна Нина.

— Мислех, че мога да ви се доверя… — промълви Аби. После преглътна и тръсна глава. — Сбогом, госпожо Вос.

Една ръка докосна лакътя й. Очите на жената до нея бяха измъчени.

— Аз обичам съпруга си — прошепна тя. — И той ме обича…