Тес Геритсън - Изборът

Обърна се към операционната маса. Анестезиологът беше дръпнал ципа на чувала и събираше окървавените чаршафи. Хирургът се беше навел над плота и сякаш не му стигаше въздуха. Григорий му хвърли един изпълнен с отвращение поглед. Винаги изпитваше отвращение при вида на лекар с толкова излишни килограми на гърба си. Но тази вечер дебелакът не изглеждаше добре, рече си той. През цялото време на процедурата дишаше тежко, а ръцете му трепереха повече от обикновено.

— Боли ме глава! — простена хирургът.

— Много пиеш, затова! — изръмжа Григорий. — Хванал те е шибаният махмурлук! — После пристъпи към масата и улови края на чувала. Анестезиологът му помогна да прехвърлят товара върху количката.

Събраха изцапаните чаршафи и ги сложиха върху чувала. Григорий замалко не пропусна плюшеното мече, което лежеше на пода напоено с кръв. Наведе се да го вдигне и го хвърли върху купчината мръсни дрехи. Анестезиологът затика количката към тръбата за отпадъци, през която боклуците отиваха право в морето. Отвориха капака и всичко изчезна в широкия отвор. Чувалът, дрехите, плюшената играчка…

— Никога не съм имал такова гадно главоболие! — простена хирургът.

Григорий не му обърна внимание. Смъкна ръкавиците и пристъпи към умивалника. Човек никога не знае какво може да лепне от тези боклуци, рече си той. В най-добрия случай въшки… Започна да търка ръцете си с такова усърдие, сякаш му предстоеше операция.

В помещението се разнесе силен трясък, металните инструменти се разпиляха по пода. Григорий рязко се обърна.

Хирургът се беше проснал по гръб. Лицето му беше мораво, краката му конвулсивно ритаха.

Надя и анестезиологът го гледаха с опулени очи, сковани от ужас.

— Какво му стана на тоя? — изръмжа Григорий.

— Не знам — потръпна анестезиологът.

— Трябва да направим нещо!

Анестезиологът приклекна до гърчещото се в конвулсии тяло, разхлаби яката на ризата му и залепи кислородна маска върху зачервеното лице. Конвулсиите станаха по-силни, ръцете започнаха да барабанят по металния под.

— Притискай маската, ще му направя инжекция! — подвикна анестезиологът.

Григорий мълчаливо се подчини и клекна до тялото на дебелия хирург. Отблъскващото му лице беше мазно и подпухнало. От устата му изби пяна, кислородната маска стана хлъзгава. Кожата му започна да посинява, зениците потъмняха. И Григорий разбра, че всякакви усилия са безполезни.

Секунди по-късно хирургът беше мъртъв.

Тримата дълго мълчаха, заковали очи в трупа. Той изглеждаше гротескно подут, с щръкнало нагоре шкембе и надиплена на няколко пласта брадичка.

— Какво ще правим сега, мамка му? — отчаяно прошепна анестезиологът.

— Трябва ни друг хирург — промърмори Григорий.

— Откъде ще го вземем, от морето ли? Май ще се наложи да влезем в пристанището по-рано от планираното…

— За да се освободим от живата стока — кимна Григорий, после млъкна и рязко вдигна глава. В помещението ясно се чу свистенето на ротори. Очите му се преместиха върху охладителя на рафта. — Всичко ли е готово?

— Напълних го с лед — кимна Надя.

— Тогава се качвай да им го предадеш — заповяда Григорий, после ядно ритна трупа пред себе си. — А през това време ние ще се погрижим за тоя кашалот!

Синьото око блестеше на палубата.

Скрит под металната стълба на мостика, Яков го видя да светва, последвано от още няколко бели прожектора. В момента всички излъчваха ослепително сияние. Вдигна поглед към увисналия над палубата хеликоптер, после неволно стисна клепачи. В лицето го блъсна топлото течение, предизвикано от свистящите витла. Когато отвори очи, машината вече беше кацнала на палубата.

Вратата се плъзна встрани, но никой не слезе. Очевидно очакваха някой да се качи.

Яков пропълзя напред и мушна глава между две стъпала. Оттук гледката беше отлична. „Блазе му на Алексей, помисли си той. Заминава!“

Някъде се затръшна врата, в кръга от светлина се появи тъмна фигура. Надя. Приведена напред, тя се насочи към хеликоптера. Задникът й смешно подскачаше. Очевидно се страхуваше, че витлото ще отреже глупавата й глава. Стигна кабината и се наведе към процепа на вратата. Задникът й щръкна още повече. После се оттегли извън светлия кръг, тялото й се стопи в мрака.

Миг по-късно хеликоптерът излетя.

Прожекторите угаснаха, всичко потъна в мрак.

Яков се отдръпна от стъпалата и вдигна глава да проследи отдалечаващата се машина. Успя да зърне огромната й опашка, която се разклати като махало, после бързо се стопи в океана.