Тес Геритсън - Изборът

Четвърт час по-късно на улицата се появи познатото зелено волво и паркира до отсрещния тротоар. Аби не очакваше Кацка да дойде лично, но грешка нямаше. Именно той беше човекът, който слезе от колата. Обзе я огромно чувство на облекчение. Той знае какво да прави, той е умен и вдъхва сигурност…

Детективът спокойно прекоси улицата и се приближи до микробуса.

Аби притисна нос в стъклото, сърцето й ускори ритъма си. „Дали и Кацка се вълнува като мен?“, кой знае защо се запита тя. Той крачеше бавно и почти грациозно към шофьорската врата на бежовото возило. Едва когато се завъртя на една страна да надникне през стъклото, Аби видя пистолета в ръката му. Не беше забелязала кога го е извадил.

Сега вече се страхуваше да гледа. Страхуваше се за него .

Той се промъкна още малко напред, погледна през страничното стъкло и мина зад микробуса. Там прибра пистолета в кобура си, отстъпи една-две крачки и огледа улицата.

От къщата насреща изскочи мъж със сиво палто и се втурна по стълбите към улицата. Викаше нещо и размахваше ръце. Кацка реагира с обичайната си невъзмутимост. В ръката му проблесна полицейската значка, мъжът се укроти. После бръкна в джоба си и показа своите документи.

В продължение на минута-две двамата оживено разговаряха. Кацка махна по посока на къщата, после посочи микробуса. Мъжът със сивото палто се върна обратно по стълбите.

Детективът прекоси улицата и тръгна насам.

Аби изтича да му отвори.

— Какво стана?

— Нищо.

— Кой е този човек? Защо ме следи?

— Твърди, че няма представа за какво говорите…

Аби го пропусна да влезе и затвори вратата.

— Не съм сляпа! — промърмори тя. — Този микробус ме следеше! Виждала съм го из града и тук, на улицата!

— Водачът твърди, че за пръв се появява тук — кротко отбеляза Кацка.

— Между другото, кой е той?

Детективът извади бележника си.

— Джон Дохърти, тридесет и шест годишен, жител на щата Масачузетс. Професия водопроводчик. Категорично заяви, че за пръв път го викат на улица Брюстър. Микробусът е регистриран на името на фирмата за водопроводни услуги „Бек Бей“ и е пълен с инструменти… — Затвори тефтерчето и го прибра във вътрешния си джоб, после продължително я изгледа.

— Бях сигурна — промърмори Аби. — Бях абсолютно сигурна, че е същият…

— Продължавате да твърдите, че подобен микробус ви е следил, така ли?

— Да, за бога! — възкликна гневно тя. — Наистина ме следеше!

Реакцията му беше леко повдигане на веждите. Аби направи усилие да се овладее. Този човек трудно може да бъде убеден от нервни изблици. Той е изтъкан от логика. Истински мистър Спок с полицейска значка…

— Не си въобразявам — вече по-спокойно рече тя. — И не си измислям.

— В случай, че сте сигурна в съществуването на този микробус, опитайте се да запишете номера му…

— Какво означава това?

— Ще позвъня във фирмата „Бек Бей“, за да проверя информацията на Дохърти. Но според мен той наистина е водопроводчик… — Кацка извърна глава към телефона, който беше започнал да звъни. — Няма ли да вдигнете?

— Моля ви, не си тръгвайте — настойчиво рече Аби. — Искам да ви кажа още нещо…

Той отдръпна ръката си от бравата и зачака. Аби вдигна слушалката.

— Ало?

— Доктор Диматео?

Моментално позна мекия женски глас и хвърли многозначителен поглед към Кацка.

— Слушам ви, госпожо Вос.

— Добрах се до някаква информация… Не зная какво означава тя и дали изобщо означава нещо.

Кацка светкавично се озова до нея и наведе глава към мембраната. Движенията му бяха неуловими.

— Какво открихте? — попита Аби и леко отмести слушалката от ухото си. Така детективът можеше да чува.

— Завъртях няколко телефона… Обадих се в банката, обадих се и на семейния счетоводител. На двадесет и трети септември Виктор е превел известна сума на една бостънска фирма. Името е „Еймити Корпорейшън“…

— Сигурна ли сте за датата?

— Да.

Двадесет и трети септември! Един ден преди трансплантацията на новото й сърце!

— Какво научихте за тази фирма?

— Нищо. Виктор никога не е споменавал за нея. Това е малко странно, тъй като обикновено споделя с мен всички по-големи сделки… — В слушалката настъпи тишина, нарушена от някакви приглушени звуци в насрещното помещение. После Нина прошепна: — Съжалявам, но трябва да затворя…

— Казахте по-голяма сделка… За каква сума става въпрос?

Отвърна й тишина. Аби реши, че жената насреща вече е затворила.