Тес Геритсън - Изборът

— Може би — кимна Кацка. — Затова не трябва да объркваме нещата. Някой може да ви разпознае и да вдигне тревога. Нали не желаете това?

Прав е, въздъхна тя и се отпусна на мястото си. Поначало беше против да я вземе със себе си, но тя настоя. Заплаши го, че ако не я вземе, ще дойде дотук сама. И се наложи. Но сега започна да осъзнава, че едва ли ще успее да води битката сама, без чужда помощ. Хората, срещу които се е изправила, с положителност ще я отстранят… Гневно тръсна глава. Ядосваше се на собственото си безсилие, ядосваше се и на Кацка, който безмълвно й го посочи…

— Заключете се отвътре — рече той и слезе от колата.

Тя го проследи с поглед как пресича улицата и изчезва във входа на занемарената сграда. Направи опит да си представи какво ще се разкрие пред очите му — най-вероятно потискаща гама от различни видове инвалидни колички и подлоги, рафтове с бели престилки в найлонови опаковки, кутии с ортопедически обувки… Всичко това си го представяше съвсем ясно, тъй като точно от такъв магазин си беше купила първата лекарска престилка…

Изтекоха пет минути, после десет.

Кацка, Кацка… Защо се бавиш?

Беше споменал, че ще задава въпроси. Ще го стори така, че да не ги подплаши. Тя се доверяваше на преценката му. Средностатистическото ченге от отдел „Убийства“ със сигурност е по-съобразително от средностатистическия хирург. Но може би не е по-умно от средностатистическия интернист. В болничните среди непрекъснато се подиграваха с умствените способности на хирурзите. Интернистите използват мозъка си, докато хирурзите — само умението на ръцете си. Ако вратата на асансьора започне да се затваря пред интернист, той ще я спре с ръка, докато хирургът положително ще мушне в процепа главата си… Ха, ха!

Изтекоха двадесет минути. Анемичните лъчи на слънцето отстъпиха място на бързо сгъстяващия се мрак. До слуха й достигаше приглушеното съскане на колите, които фучаха по близкия булевард Мартин Лутър Кинг. Часът на задръстванията. От входа на фитнес центъра изскочиха двама младежи с добре очертани бицепси и тръгнаха към колите си.

Аби продължаваше да гледа към „Еймити“, очаквайки появата на Кацка.

Стана пет и двадесет.

Трафикът се усили, дори и по тази странична улица. Почти непрекъснатият поток от коли й пречеше да вижда входа. Изведнъж колите се разредиха и тя успя да види мъжа, който бавно излезе от една странична врата. Той се спря на тротоара и погледна часовника си. Когато вдигна глава, сърцето на Аби изведнъж премина в галоп. Това лице й беше познато. Особено рунтавите вежди и извития като човка нос.

Доктор Мейпс! Куриерът, който достави в операционната сърцето на Нина Вос!

Мейпс направи няколко крачки, спря пред син понтиак „Трансам“ и бръкна в джоба си за ключовете.

Аби премести поглед към входа на „Еймити“, отправяйки безмълвна молитва Кацка да се появи. „Хайде, идвай! Иначе ще изпуснем Мейпс!“ Отново погледна към понтиака. Мейпс вече беше зад кормилото и си слагаше колана. После запали мотора, даде мигач и зачака пролука в трафика.

Очите й се плъзнаха по арматурното табло и с облекчение се спряха върху ключовете на Кацка, които се поклащаха под волана.

Това е единствения ми шанс, рече си тя.

Синият понтиак излезе на платното.

Времето за размишления изтече.

Аби се прехвърли на шофьорското място и завъртя ключа. После даде газ, гумите изсвириха. Зад гърба й се разнесе хор от гневни клаксони.

Колата на Мейпс плавно се плъзгаше към светофара на пресечката, който за щастие беше червен.

Аби натисна спирачката. От пресечката я деляха четири коли, които нямаше как да задмине. След зелената светлина Мейпс спокойно можеше да й се изплъзне. Приведена над волана, тя напрегнато броеше секундите. После започна да проклина вечните бостънски задръствания, проклетията на бостънските шофьори и собствената си нерешителност. Защо не се включи в движението по-рано? А сега понтиакът беше само едно синьо петно в могъщия поток на трафика, безнадеждно далеч! Какво, по дяволите, му става на тоя светофар?

Най-после стана зелено, но колите пред нея не помръдваха. Тоя отпред сигурно е заспал на волана! Аби натисна клаксона, колите отпред най-сетне се раздвижиха. Тя стъпи на газта, после я отпусна.

Някой блъскаше по страничната врата.

Извърна глава и видя Кацка, който тичаше редом с колата. Спря и натисна бутона за отключване на вратите.

— Какво правите, по дяволите? — изкрещя детективът и отвори вратата.