Тес Геритсън - Изборът

— Пет милиона — едва чуто прошепна Нина. — Превел е на тази фирма пет милиона долара…

Остави слушалката, но не вдигна глава при приближаващите се стъпки на Виктор.

— С кого говори? — попита той.

— Със Синтия. Исках да й благодаря за цветята…

— Пак ли тези цветя? Кой е букетът от нея?

— Орхидеите…

Той хвърли поглед към вазата на шкафа.

— О, да… Чудесни са.

— Синтия каза, че пролетта ще отскочат до Гърция. Явно Карибите вече са им дошли до гуша… — С каква лекота го лъжа, учуди се в себе си Нина. Кога ли започна всичко това? Кога престанахме да си казваме истината?

Виктор седна на леглото до нея, очите му изпитателно пробягаха по лицето й.

— И ние можем да отскочим до Гърция — рече той. — Но първо трябва да се оправиш. Бихме могли да го сторим дори заедно със Синтия и Робърт… Какво ще кажеш?

Нина кимна, но очите й останаха сведени към завивката. Ръцете й бяха слаби, като на дете. „Никога няма да се оправя. И двамата знаем това“, помисли си тя. После изрита одеялото и спусна крака на пода.

— Трябва да отида до банята…

— Да ти помогна ли?

— Не, добре съм — отказа тя и се изправи. Обзе я лек световъртеж. Напоследък това й се случваше често, особено когато ставаше от леглото или правеше друго физическо усилие. Не го сподели с Виктор, надяваше се да отмине.

Чу го да вдига слушалката.

Разбра грешката си едва когато вратата на банята се затвори зад гърба й. Телефонът беше запаметил последния номер. На Виктор му беше достатъчно да натисне бутона за преизбиране, за да разкрие лъжата й. А той беше способен на тези неща. Сега ще разбере, че не се е обадила на Синтия, а после ще прояви любопитство към изписания върху екранчето номер и ще открие, че той е на Аби Диматео…

Притисна гръб към вратата на банята. Чу как слушалката се върна върху вилката, после и гласа му:

— Нина?

Усети нов пристъп на световъртеж. Отпусна глава и направи опит да прогони мрака, който започна да се спуска пред очите й. Краката й омекнаха, гърбът й се плъзна надолу.

— Нина! — почука на вратата той. — Трябва да говоря с теб!

— Виктор! — прошепна тя. Знаеше, че той не може да я чуе. Никой не беше в състояние да я чуе.

Лежеше върху плочките, безсилна да направи някакво движение. Сърцето пърхаше в гърдите й като уплашена птичка.

— Не е тук — промърмори Аби.

Седяха в колата, паркирана на една мръсна улица в Роксбъри. От двете й страни се редуваха магазини със заковани витрини и такива, които очевидно бяха на ръба на фалита. Единствената фирма, която даваше признаци на живот, беше една зала за културизъм на няколко метра по-нататък. През отворените прозорци се чуваше дрънкане на щанги и приглушен мъжки смях. До нея се издигаше сграда с доста порутена фасада, на която беше окачена табелка „Продава се“. Метри по-нататък беше седалището на „Еймити“ — четириетажен блок с кафява фасада и надпис с едри букви над козирката на входа:

„МЕДИЦИНСКИ КОНСУМАТИВИ

«ЕЙМИТИ»

ПРОДАЖБИ И СЕРВИЗ“

Зад решетките на прозорците бяха подредени стоките, които продаваше компанията — най-вече патерици, бастуни, кислородни бутилки и подложки за легла от стиропор, които се използват срещу рани от залежаване. В ъгъла се издигаше манекен със сестринска униформа и кепе — такива, каквито са се носели някъде през шейсетте години на века.

— Това не може да бъде същата „Еймити“ — поклати глава Аби.

— В телефонния указател няма друга компания с това име — отвърна Кацка.

— Защо Вос ще преведе пет милиона долара на тези ?

— Може би са клон на някоя голяма компания. Може би е направил някаква инвестиция…

— Не се връзва — поклати глава тя. — Поставете се на негово място. Жена му умира, той отчаяно търси орган, който би я спасил. В такъв момент едва ли му е до инвестиции…

— Зависи колко е бил загрижен за жена си…

— Много е бил загрижен.

— Откъде знаете?

— Просто знам — кратко отвърна тя.

Срещнала спокойния, но изпитателен поглед на сивите му очи, Аби изведнъж си помисли, че вече не се притеснява от него.

— Ще отида да хвърля един поглед — промърмори Кацка и отвори вратата на колата.

— Какво възнамерявате да правите?

— Ще се поогледам, ще задам един-два въпроса.

— Идвам с вас.

— Не, ще останете в колата.

Той понечи да слезе, но Аби го дръпна за дрехата.

— Вижте — припряно рече тя. — Аз съм тази, която е изправена пред риска да изгуби всичко. Вече ме отстраниха от работа, скоро ще ми отнемат и лиценза. Хората ме наричат убиец и психопат. Моят живот отиде по дяволите заради тоя тип! Затова искам да съм редом с вас. Това може би е шанса да отвърна на удара!