Тес Геритсън - Изборът

— Хайде, по-бързо! — нетърпеливо го подкани тя.

— Не! Първо ще отбиете и…

— Скачай вътре, да те вземат мътните!

Той изненадано примигна и се подчини.

Аби натисна газта докрай и успя да остави пресечката зад гърба си. На около две преки пред тях се мяркаше синьо петно. Понтиакът зави по Котидж стрийт. Трябваше да бъде близо до него, в противен случай положително щеше да го изгуби в трафика. Реакцията й беше мигновена и точна. Гумите пронизително изсвириха, волвото на Кацка зави рязко вляво, пресече двойната линия и изпревари три коли наведнъж. Върна се в платното секунди преди да я помете лавината на насрещното движение. Кацка щракна предпазния колан. Умно от негова страна, рече си тя. Предстоеше им опасно пътуване. Нави волана и пое нагоре по Котидж.

— Ще ми кажете ли какво става? — попита той.

— Той се появи от задния вход на „Еймити“… Става въпрос за човека в онази кола пред нас, синята…

— Кой е той?

— Куриерът, който достави органа. Представи се като доктор Мейпс… — Кракът й отново натисна педала на газта и волвото литна напред. Навлезе в насрещното платно, разклати се и се прибра вдясно.

— По-добре да карам аз — промърмори Кацка.

— Навлиза в кръговото движение, да го вземат мътните! — не му обърна внимание Аби. — Накъде ли ще поеме?

Понтиакът излезе от площада и потегли на изток.

— По всяка вероятност се насочва към експресната магистрала — рече Кацка.

— Ние също — промърмори Аби и повтори маневрата на синята спортна кола.

Предположението на Кацка се оказа вярно. Мейпс се насочи към естакадата, от която се излизаше на експресната магистрала. Аби го последва. Сърцето й се беше качило в гърлото, дланите й върху волана овлажняха. Тук беше най-лесно да го изгуби. По това време на деня експресната магистрала беше задръстена от коли, които фучаха със сто километра в час, без да спазват дистанция помежду си, а всеки от хората зад волана натискаше педала с единствената мисъл час по-скоро да се прибере у дома. Успя да се включи в движението почти без да намалява скоростта, но Мейпс беше далеч напред и си пробиваше път към лявото платно.

Аби направи опит да го последва, но един огромен камион отказа да я пусне. Тя натисна клаксона и даде мигач, но онзи само скъси дистанцията до колата пред себе си. Играта загрубя. Прекалено напомпана с адреналин, за да изпитва страх, Аби караше на сантиметри от огромното чудовище и гледаше единствено към синия трансам на Мейпс, а шофьорът на камиона очевидно беше от най-проклетите шосейни скандалджии и упорито не й даваше път. Стиснала волана, младата жена изведнъж се превърна в друг човек — решен на всичко грубиян с остър език, на което при други обстоятелства самата тя би се учудила. Прогонила всякакви страхове и колебания, тя отвръщаше на удара. И най-сетне се почувства добре. Аби Диматео под влиянието на тестостерона! Уф, че хубаво!

Натисна газта докрай и се стрелна наляво, само на сантиметри пред тъпата муцуна на камиона.

— Исусе Христе! — ревна Кацка. — Да се убием ли искаш?!

— Не ми пука! Искам да го пипна тоя тип!

— Такава ли си и в операционната?

— О, да! Истинска фурия! Не си ли чувал за мен?

— Дано не се разболявам, за да ти падна в ръчичките!

— Ама тоя какво прави?!

Спортният понтиак пред тях отново смени платната. Сега се върна надясно, с очевидното намерение да напусне магистралата при отклонението за тунела Калахан.

— Мамка ти! — изруга Аби, завъртя рязко волана и натисна газта. Успя да пресече наведнъж цели две платна и волвото се стрелна в приличащия на пещера тунел. Изписаните с графити бетонни стени се стрелнаха назад, пронизителният писък на гумите потъна в общия грохот. Излетяха от другата страна с такава скорост, че тътенът в ушите им заприлича на артилерийски залп.

Понтиакът напусна магистралата, следван от Аби.

Намираха се в Източен Бостън, на пътя, който водеше към международното летище Логан. Сигурно натам се е насочил Мейпс, рече си тя. Към летището…

Но за нейна изненада синята кола отби вдясно, разтърси се на някакъв железопътен прелез и потъна в лабиринта на тесните улички западно от летището.

Аби намали, за да запази известна дистанция. Адреналинът бавно отстъпи място на разума. Тук понтиакът няма как да й избяга, значи трябва да кара внимателно и да остане незабелязана.

Движеха се към огромните складове на пристанището. От двете им страни се точеше телена ограда, зад която бяха подредени безкрайни редици от корабни контейнери, натрупани по три един върху друг, като някакво гигантско „Лего“. Отвъд тях проблясваха мазните води на доковете. На фона на залязващото слънце се очертаваха гигантските човки на пристанищните кранове, увиснали над корабните трюмове. Понтиакът свърна наляво и навлезе в територията на складовете.