Тес Геритсън - Изборът

Спряха непосредствено пред металния трап. Водата тихо плискаше в борда, стоманените въжета едва чуто проскърцваха. Стресна ги внезапният вой на поредния излитащ самолет. Аби вдигна глава и проследи мигащите му светлини. Изведнъж изпита странното чувство, че се е освободила от земното притегляне и се рее в пространството. Понечи да се облегне на ръката на Кацка, но навреме се овладя. „Как се озовах на този кей, редом с този човек?“, озадачено се запита тя. „Каква странна поредица от събития ме доведе тук?“

Кацка внимателно докосна ръката й, самообладанието й бързо се възвърна.

— Ще ида да хвърля един поглед — прошепна той и стъпи на трапа. Но едва изминал няколко крачки, той рязко се обърна и погледна назад към пристана.

Откъм портала блеснаха автомобилни фарове. Колата подмина редиците с контейнери и се насочи към тях. В тъмнината на нощта бавно се очертаха контурите на микробус.

Аби не успя да отскочи зад купчината сандъци и фаровете я осветиха.

Микробусът рязко спря, гумите изскърцаха. Сложила длан над очите си, младата жена не успя да види нищо. До слуха й достигна шум от затръшване на автомобилни врати, после ситният чакъл на пристана заскърца под тежки стъпки.

Кацка изведнъж се изправи до нея. Изобщо не усети кога се е върнал обратно, но тялото му вече я скриваше от ослепителната светлина на фаровете.

— Спрете! — извика той. — Не сме тук да създаваме проблеми…

Ясно очертани на ярката светлина, силуетите на двамата мъже се поколебаха само за миг, после продължиха да настъпват към тях.

— Спрете! — извика отново Кацка. — Оставете ни да се оттеглим!

Гърбът му попречи на Аби да проследи изцяло хода на последвалите събития. По-скоро усети, отколкото видя как тялото му рязко се навежда напред, миг по-късно затрещяха изстрели. Нещо зад гърба й издаде остър метален звън, във въздуха се разнесе бръмчене.

Обърнаха се едновременно и едновременно полетяха към прикритието на сандъците. Кацка я повали и притисна главата й към грапавия бетон. В следващия миг от сандъците се разлетяха трески.

Детективът измъкна пистолета си и отвърна на огъня. Три изстрела, в бърза последователност.

Разнесе се тропот на крака, придружен от напрегнати гласове.

Моторът на микробуса изръмжа, колелата заскърцаха по чакъла.

Аби вдигна глава и с ужас видя, че тежката кола се насочва право към тях, а масивната й броня разпилява сандъците като картонени кутии.

Кацка се прицели и натисна спусъка. Изстреля четири патрона. Челното стъкло на микробуса се пръсна, колелата пронизително изсвириха. Машината свърна наляво, после надясно, сякаш човекът зад волана беше пиян.

Кацка изстреля още два последни патрона.

Микробусът продължаваше да се носи право към тях.

Ослепена от фаровете, Аби усети как тялото й литва във въздуха. Миг по-късно потъна в мастиленочерната, ужасно студена вода.

Изскочи на повърхността, почти задавена от мазната, воняща на газьол гадост, която изпълваше акваторията на пристанището. На кея над главата й се разнесоха викове, последвани от страхотен трясък. Водата сякаш завря. Надигна се мътна вълна, която покри главата й. Зарита бясно с крака и скоро отново изскочи на повърхността. На няколко метра от нея водата светеше с фосфоресцираща светлина, която бързо намаляваше. Микробусът беше паднал от кея и потъваше. Двата зеленикави снопа светлина от фаровете му бързо изчезнаха в мрака.

Кацка! Къде е Кацка?

Завъртя се около себе си, но не видя нищо. Очите й смъдяха от солта, водата наоколо продължаваше да кипи.

Главата му изведнъж се появи на повърхността, само на няколко метра по-нататък. Заплува към нея, после изведнъж се извърна нагоре. От кораба долитаха напрегнати гласове. На кея имаше двама или трима души, стъпките им скърцаха по чакъла. Крещяха нещо към онези на палубата, но нищо не им се разбираше.

„Това не е английски“, изведнъж си даде сметка Аби. Но езикът, на който говореха тези хора, й беше напълно непознат.

Над главата й блесна прожектор, лъчът му започна да опипва развълнуваната вода.

Кацка се гмурна, Аби стори същото. Плуваше под водата със силни тласъци, насочила се към открито море. Въздухът й свърши, показа за миг глава и отново се гмурна. Повтори това още пет пъти и най-сетне се озова изцяло в непрогледен мрак.

Прожекторите на кея бяха станали два, насочени към водата като очи на хищник. В близост до нея се разнесе плясък, Кацка се появи на повърхността и шумно си пое дъх.