Тес Геритсън - Изборът

— Изпуснах си пистолета! — задъхано рече той.

— Какво става, по дяволите?

— Продължавай да плуваш. Нататък, към другия кей…

Нощта изведнъж пламна. Товарният кораб беше включил бордните си светлини. Един мъж беше приклекнал на трапа с прожектор в ръце, друг стоеше на ръба на пристана, а трети — въоръжен с дълга пушка, напрегнато следеше движението на снопа ярка светлина по вълните.

— Хайде, тръгвай! — извика напрегнато Кацка.

Аби се гмурна в тъмната като мастило вода. Не беше особено добра плувкиня, тъй като винаги се беше страхувала от дълбокото. Но сега възприемаше черния и сякаш бездънен океан като спасител. Главата й изскочи навън за глътка въздух. Напълни дробовете си до крайност, но това й се стори недостатъчно.

— Не спирай, Аби! — долетя някъде отблизо гласът на Кацка. — Още малко и ще стигнем насрещния кей!

Обърна се към кораба. Водата около него беше осветена, а цилиндричните снопи на прожекторите бавно и методично разширяваха кръга.

Отново се гмурна.

Когато най-сетне стигнаха сушата, краката почти не я слушаха. Напрегнала последните си сили, тя бавно се придърпа върху острите крайбрежни камъни, покрити с вонящи на мазут водорасли. После се отпусна на колене и повърна, без да усеща острите мидени черупки, които се забиваха в кожата й.

Кацка протегна ръка да я подкрепи. Тялото й трепереше толкова силно, че ако не беше той, положително би се свлякло обратно в мръсната вода.

Най-сетне в стомаха й не остана нищо и тя бавно вдигна глава.

— По-добре ли си? — прошепна той.

— Умирам от студ!

— Тогава да вървим някъде на топло! — Вдигна глава по посока на пристана, надвиснал над тях. — Мисля, че ще можем да се справим с тези камъни…

Катеренето по покритите с водорасли скали беше кратко, но за сметка на това ужасно. Кацка пръв се добра до бетонното покритие на кея, обърна се и я издърпа до себе си.

Единият от прожекторите опипваше скалите под краката им. Екна изстрел, куршумът рикошира в близката скала.

— Хайде, да се махаме! — извика Кацка.

Хукнаха да бягат. Лъчът ги последва, описвайки странни криволици по околните камъни. Скоро напуснаха бетонното покритие на кея и полетяха към склада за контейнери. Куршумите се пръскаха около тях, вдигайки облачета прах и ситни камъни. Най-сетне се добраха до гигантската сянка на три контейнера, качени един върху друг. Няколко куршума звъннаха по металното им покритие, после стрелбата спря.

Аби намали темпото, за да си поеме дъх. Все още беше изтощена от плуването и неволно погълнатата морска вода. Краката й неудържимо трепереха.

Дочуха се гласове. Сякаш идваха от две посоки едновременно. Кацка я дръпна навътре в лабиринта от контейнери.

Пробягаха разстоянието до края на реда, завиха наляво и изведнъж се заковаха на място.

В дъното проблесна светлина.

Те са пред нас!

Кацка я дръпна вдясно. Металните стени на контейнерите се издигаха от двете им страни като стръмни канари. Отново чуха гласове, отново смениха посоката… У Аби започна да се оформя подозрението, че се въртят в кръг.

Точно пред тях блесна ослепителен лъч на прожектор. Кацка рязко спря и я дръпна назад. Лъчът се приближаваше.

Те са пред нас! Те са зад нас!

Обхваната от паника, Аби рязко се дръпна назад. Спъна се в нещо, посегна да се подпре на близкия контейнер, но ръката й попадна в празно пространство. Между металните стени имаше тясна пролука.

Лъчът на фенерчето приближаваше.

Дръпна Кацка за ръката и се пъхна в процепа. Пространството беше толкова тясно, че можеха да се придвижват само ребром. Краката им се омотаха в някаква тел. Скоро стигнаха до дъното. Пролуката свършваше в стената на друг контейнер. Бяха в капан, по-тесен дори от ковчег.

Чакълът скърцаше под краката на невидимите в мрака врагове.

Кацка протегна ръка да я докосне, но паниката не я напускаше. Сърцето й блъскаше като чук. Стъпките приближаваха.

Бяха двама. Подвикваха си на някакъв непознат език. А може би паниката й пречеше да различи думите им…

В началото на процепа се появи светлина. Онези се бяха спрели наблизо и разменяха учудени възклицания. Ако някой от тях насочеше фенерчето си между стените, той с положителност щеше да открие безпомощните си жертви. Тежка обувка изрита чакъла, ситни камъчета забарабаниха по ламарината.

Аби затвори очи. Не искаше да гледа в лъча на фенерчето, който всеки момент щеше да освети несигурното им скривалище. Пръстите на Кацка се стегнаха около китката й. Мускулите й бяха свити в болезнена топка, дишаше забързано. До слуха й достигна ново скърцане на тежки ботуши върху чакъла.