Тес Геритсън - Изборът

Стана от масата, изхвърли вафлата в кошчето за боклук и се измъкна навън. Една пряка по-нататък имаше вестникарска будка. Купи си „Хералд“ и се сви в някакъв вход.

„На пръв поглед доктор Аби Диматео е отличен практикант в Медицински център «Бейсайд» — такова поне е мнението на ръководителя на Учебната програма в болницата доктор Колин Уетиг. Но през последните няколко месеца, малко след като доктор Диматео започва втората година от практиката си, нещата поемат по опасен път…“

Принуди се да прекъсне четенето, тъй като дишането й стана твърде учестено и вестникът започна да подскача в ръцете й. Трябваше й доста време да се успокои и да довърши материала. А после й стана лошо.

Репортерът не беше пропуснал нищо. Съдебните искове, смъртта на Мери Алън, скандала с Бренда. Това бяха все неоспорими факти, които, навързани помежду си с помощта на журналистическата еквилибристика, рисуваха портрета на една нестабилна и дори опасна за околните личност. И ловко гъделичкаха вродения страх на хората от лекарите с психически проблеми…

„Не мога да повярвам, че всичко това се отнася за мен!“

Дори да успее да запази лиценза си, дори да завърши практиката си, този материал щеше да я следва навсякъде. Със съответните последици. Защото едва ли нормален човек ще се подложи под ножа на психопат…

Нямаше представа колко време се разхожда, стиснала вестника под мишница. Когато най-сетне спря и се огледа, беше се озовала на Харвард Юнивърсити Комън, а ушите я боляха от студ. Минаваше обяд. Беше обикаляла из улиците през цялата сутрин и нямаше представа накъде да тръгне. Всички в този район изглеждаха уверени в себе си и знаеха къде отиват — студентите с раници на гърба, преподавателите в раздърпани сака от туид…

Сведе очи към вестника. Бяха използвали снимката й от архивата на Учебната програма, направена по време на практиката й във „Вътрешни болести“. Гледаше право в обектива, усмихната и спокойна. Една млада жена, готова да работи упорито за осъществяване на мечтите си.

Захвърли вестника в близкото кошче за боклук и тръгна за дома си. „Трябва да отвърна на удара, трябва да се боря!“

Но беше в задънена улица. Вчера Вивиан отлетя за Бърлингтън, а вечерта се обади с лоши новини. Тим Никълс ликвидирал практиката си в града и заминал в неизвестна посока. На четирите дати в болницата „Уилкокс Мемориал“ не били регистрирани никакви жътви на органи. А в местната полиция не били подавани жалби за изчезнали хора, нито пък били открити трупове с извадени сърца. Навсякъде удряха на камък…

„Успели са да прикрият следите си. Никога няма да ги хванем…“

Още от прага забеляза мигащата светлина на телефонния секретар. Вивиан беше оставила съобщение с молба да й звънне веднага. Но номерът в Бърлингтън даваше свободно.

Набра БОНИ, но оттам категорично отказаха да я свържат с Хелън Люис. Очевидно никой не желаеше да чуе последните налудничави теории на умствено неуравновесената доктор Диматео. Аби не знаеше към кого да се обърне. Прехвърли в главата си хората от „Бейсайд“, които познаваше. Доктор Уетиг и Марк, Мохандас и Цуик, Сюзън Касейдо и Джеръмая Пар… Нямаше доверие на никого от тях. На никого !

Посегна към слушалката да набере отново Вивиан, механично погледна през прозореца и го видя. В дъното на улицата беше паркиран бежовия микробус!

„Мръсник, този път ще те пипна!“

Изтича до шкафа в антрето и измъкна един бинокъл. С негова помощ успя да разчете цифрите на регистрационния номер.

„Пипнах те! Сега вече те пипнах!“

Грабна слушалката и се обади на Кацка. Докато чакаше да го повикат изведнъж се учуди, че звъни именно на него. Условен рефлекс, сви рамене тя. Когато имаш нужда от помощ, търсиш ченгетата… А Кацка беше единственото ченге, което познаваше.

— Детектив Кацка — прозвуча равният му глас в слушалката.

— Микробусът е тук! — извика възбудено тя.

— Моля?

— Обажда се Аби Диматео! Микробусът, който ме следи, е паркиран пред къщата ми! Номерът му е 539 ТДВ, от Масачузетс.

Настъпи кратка пауза, докато детективът си записваше номера.

— Живеете на улица Брюстър, нали?

— Да. Моля ви, изпратете някого! Не зная какво е решил онзи отвън…

— Заключете вратата и чакайте — отвърна Кацка. — Ясно ли е?

— Да — кимна тя, изпусна въздуха от гърдите си и повтори: — Да.

Беше сигурна, че входната врата е заключена, но все пак отиде да провери. Обиколи къщата и с облекчение установи, че всичко изглежда наред. Върна се в дневната и седна зад пердето. Искаше да види реакцията на собственика, когато дойдат ченгетата.